Психотерапевтичните методи са най-ефикасни при наркозависимите

Желяз Андреев е основател и ръководител на терапевтичната общност „Ново начало”, която развива дейност в с. Буново и в София от края на 2004 година. Самият той е бил зависим. Специализирал е за консултант по зависимости в Полша. Работил е повече от две години в Националния център по наркомании. Работил е в затвор със зависими в Австрия. Специализирал е в терапевтичната общност КЕТЕА в Гърция.

Г-н Андреев, какво е основното, което трябва да знаем за зависимостите?
Ами например това, че не е задължително човек да изгради зависимост само заради това, че е употребявал трева. Дори може да е експериментирал с различни наркотици и пак да не стане зависим. Методът, по който аз работя, разглежда зависимостта не като първопричина, а като симптом на дълбок психологически и емоционален проблем.

Сама по себе си зависимостта е следствие. И тя е предмет на нещо, което стои под това. И когато ние лекуваме хората, ние се интересуваме от причините. Работим на ниво причини – това е характерното. За разлика от нископраговия модел, какъвто е метадоновия, субституиращият (т. е. заместващият) – това е нископраговия модел.

Какво означава нископрагов?

Ами ниска цел си поставя – да замести едно вещество с друго. Метадоновите програми са известни в Америка повече от 30 години и тяхната концепция се съдържа в самото им име – заместващо лечение.

А лекуваните по тези програми остават ли на метадон за дълго време?
За съжаление, статистиката сочи, че само между 1 и 10 процента от хората излизат от тези програми излекувани, което е много нисък процент успеваемост. Метадоновите програми не могат да бъдат разглеждани като вид рехабилитация, основана на терапевтичен подход. Те са по-скоро поддържащи програми, насочени към това да се намаляват щетите. Подобен модел работи по-скоро в полза на обществото, за социума, ако ме питате мене, а не толкова за самия зависим.

Тоест, така се намаляват щетите, които може да бъдат нанесени на обществото като цяло?
Да. По принцип в такива програми трябва да бъдат хора, които имат СПИН, които над 5 години употребяват хероин с инжекции, имат поне 3 неуспешни опита за отказване по друг начин. И за да стане по-ясна картината може би е добре да кажем в кои случаи метадонът не работи.

Този подход не помага при случаи на смесени зависимости – например към хероин и друго вещество, при алкохолна зависимост, при амфетаминова зависимост, при кокаинова зависимост. Затова трябва да се прилага при хора с хероинова зависимост, както и зависимост към опиати.

За които няма много други методи, така ли?
- Да. Ще ви дам прост пример. Америка е страната, където най-много се прилагат такива програми от края на 60-те години и имат достатъчно богат опит. Според официални данни на техните здравни служби и отдела, който отговаря за този проблем, в САЩ има 900 000 опиатно зависими. От тях 230 000 са включени в метадонови програми, което е по-малко от 20 процента.

 За съжаление, официален доклад за смъртността при метадоновите програми в САЩ сочи, че през последните години - от 1994 до 2006 г. – жертвите на метадона, купуван на черно, случаи на предозиране с метадон в комбинация с друго вещество и т. н. са много повече от случаите на излекувани в тези програми. За това е много спорно дали е толкова ефективен този метод. Разбира се, не бих бил толкова краен.

Според мен това лечение има своето приложение за определени хора, но проблемът в България специално е, че няма нищо друго. Смятам, че националната ни здравна политиката, която се води през последните 5 години, не е много концептуално издържана, защото тя залага основно на този модел.
 

И не предлага алтернативи, така ли?
Да, няма избор. В една Гърция например, където ходя да се обучавам доста често, в терапевтичната им общност се предлага лечение на около 4000 души. А съотношението на лекувани в програми, основани на заместващо лечение, и в терапевтични програми, които са без лекарства и разчитат основно на психотерапия, е петдесет на петдесет. Всъщност това е проблемът, с който ние тепърва ще се сблъскваме – няма баланс.

Смятате, че здравното министерство не разпределя субсидиите за различните видове лечение?
Проблемът в България тръгва на едно базисно ниво чисто политически. У нас все още няма законова дефиниция, която да дава ясна представа за това какво е терапевтична общност, какво е високопрагов модел, какво означава лечението без лекарства – на английски drug-free.

Тоест, у нас разчитаме единствено на метадонови програми?
Да, но освен това те са частни метадонови програми и за тях пациентите плащат доста скъпо.

А Министерството на здравеопазването какви пари дава за това?
Ами за около осем години са отпуснати 10 млн. лв. за израждане на метадонови програми. И така освен че е нарушен балансът, това е и против европейската политика.

Ние бяхме в Брюксел преди една година и се запознахме доклада 2004-2009 г. на Европейския парламент за “Зелената книга за ролята на гражданското общество по отношение на политиката на ЕС в областта на наркотичните вещества”. Там много ясно се казва, че неправителствените организации, т. е. такива като нас

, трябва да участват наравно с държавните институции в дефинирането, определянето, оценката, контрола, предлагането – тоест ние трябва да участваме наравно в изграждането на политики.

Според мен в България метадонът се комерсиализира. И тези програми започнаха да се превръщат по-скоро в едни бизнес сдружения. А световната практика показва, че метадонът не е нито най-доброто, нито единственото решение. Не е това, което се представя тук, плюс това се дават неверни данни от специалистите в България по отношение процентите на успеваемост. Най-голям процент успеваемост е измерен в Ирландия и е 12 процента. А най-ниският процент успеваемост при програмите без лекарства е 30 – като най-високият процент стига 50-60 процента.

Колко организации работят по терапевтичния метод у нас?

Само две – ние, терапевтична общност „Ново начало”, и „Феникс”. Това са двете единствени лицензирани програми, които отговарят на критериите и стандартите на европейската и световна федерация - ние сме ги качили на нашия сайт.

Подпомага ли ви държавата?
Не, по никакъв начин. Вече 5 години съществуваме на магия. С дарения, за които за съжаление държавата премахна облекченията, което още повече ни лишава от всякаква възможност за развитие. И де факто сме принудени да разчитаме на такси, давани от самите пациенти, което е безумие.

Навсякъде в Европа социалните фондове подпомагат такива програми. Ужасно е да караме хората да си плащат, така излиза че грижата за спасение на давещиясе си е лично негова работа. Това е и непризнаване на проблема, и вид игнориране, и вид дискриминация.
 

Да се върнем към началото на разговора. Човек посяга към наркотиците – после какво трябва да се направи. Какъв е вашият опит?
Човек не употребява наркотици случайно. Дори и да започне като експеримент, за превръщането му в зависимост са необходими малко повече неща. Т. нар. предиспозиция, за която говорят психолозите – т. е. предразположеност, включва много неща. За мен те на първо място се случват в семейството. Това е първата общност, с която се сблъскваме – там израстваме, там научаваме основните идеи за света.

 Но аз вярвам, че зависимостта е следствие, това не е лекомислен извод, а е следствие на една страдаща психика и има ясно изразен емоционален конфликт. В емоционалната система на един зависим, за съжаление, присъстват само две чувства – страх и гняв. Затова тези хора са в отрицание, затова не могат да си дадат сметка какво правят. И за човека отстрани е много странно защо този човек прави тези неща, но това наистина е в резултат от една страдаща психика, едно страдащо тяло.

Най-добрите, най-високоефективните подходи за трайна рехабилитация, за възстановяване са психотерапевтичните – 12-стъпкова програма, терапевтични общества, конгнитивно поведенческа терапия, групи за емоционално израстване, работа със семейството и въобще подходи, базирани на психосоциалните методи. Това е най-доброто в света, открито до този момент.
 

Каква конкретно е вашата програма?
- Тя включва три етапа. Дългосрочна програма за рехабилитация, която е 8 месеца в Буново, и това е само първата част от цялото лечение. Втората фаза – или фазата на ресоциализация е от 5 до 7 месеца, тук в града в дневен център, с тази разлика, че хората вече се прибират вкъщи да спят по домовете си.

След завършване на тази фаза има още една година проследяване, в която хората посещават групи за работещи, съботно -неделни тренинги. Цялата програма е за около 2 години, което е един минимален добър период за добро лечение. Всеки етап бележи различни цели, има различни психологически интервенции.
 

Колко души са минали досега през вашата програма?
Работим вече пета година. В първа фаза има 25 човека, във втората - 11, в трета - 20. Това са около 50-60 човека, с които работим едновременно във всички фази. За тези пет години, откакто съществуваме, процентът успеваемост на нашата програма е между 45 и 55 процента – т. е. половината от хората успяват, те са в ремисия, не употребяват наркотици. Те работят, някои от тях учат. Петдесет процента е много добър процент.

Те как идват при вас, какъв е пътят?
Ние сме достатъчно популярна организация – имаме сайт, има информация, хората ни намират. Държа да кажа, че имаме и квота за социално слаби – 20 процента от местата са за тях, предлагаме им безплатно лечение.

А на каква възраст приемате?
При навършени 18 години. Законът не позволява да работим с по-малките.
 

Трябва ли човек сам и доброволно да дойде при вас, каквито изисквания има в някои комуни?
Мотивацията не е първостепенна за успеха лечението – това е работа на терапевта и на екипа. Но ако човек няма никакво желание да дойде, естествено, че няма сила, която да го накара – освен чрез принудително лечение, на което аз не съм голям фен. Смятам, че този вид лечение не дава трайни резултати, освен ако не се прилага в затворите, както съм виждал в Полша и Австрия, където съм бил на такива обучения.

Ние работим с хора, които всъщност не желаят нашата помощ. Няма зависим на тази земя, който да тръгне да се лекува, ако няма негативни последствия от употребата на наркотици в живота му. В английския речник срещу думата „зависим” пише болест на отрицанието.

 Това е характерно за всички зависими. Те отричат, че са болни. Затова по-скоро се стремим да ангажираме семейството, близките – т. е. работим и с родителите през тези две години, имаме паралелна програма за тях – наричаме я „Училище за родители”. И когато със самия зависим е трудно да се постигне някакъв конкретен резултат, се работи с близките. В системно-интегративния подход на терапията участват всички. Хората около зависимия също трябва да променят нещо като поведение, като послание към него и т. н.

Кои са най-големите опасности пред младите хора, според вас?
- За съжаление, през последните 2 години в света масово се увеличи употребата на амфетамини от млади хора, която води до сериозни последствия. След Първата и Втората световна война и 70-те години в скандинавските страни има епидемия от употреба на амфетамини, метамфетамини.

Сега отново се надига такава вълна и тази тенденция следва и тук, тя няма как да подмине България, ние не живеем във вакуум. Има все повече хора, посягащи към екстази, към кокаин. Амфетамините са изцяло синтетичен продукт, който поразява цялата нервна система и води до много сериозни и трайни увреждания.

 Хероиново зависим в сравнение със амфетаминово зависим е като детска песничка – не знам как ще ви прозвучи това. Там и последствията – поведенчески, психологически са много по-сериозни, отколкото при хероина. Много по-бързо се изгражда толеранс и последствията са много по-трайни. В САЩ 80 процента от престъпленията, извършени от хора със зависимост, са от употребяващи амфетамини.

e-vestnik.bg