Болестта на Моргелонс

Много малко се знае са болестта, известна като Моргелонова. Това е мистериозно състояние, за което лекарите нямат единно становище и дори много от тях изобщо отричат съществуването му.

В края на октомври 2001 двегодишният син на Мери Лейтао – Дрю - получил възпаления и развил язвички по устните. Едновременно с това се оплакал, че го „лазят бръмбари” под кожата.

Лейтао завършила микробилиогия в Бостънския университет и работила 5 години в клинична лаборатория, преди да стане майка.  Затова се заела сама да изследва сина си с помощта на домашния си микроскоп.

Така успяла да открие,  че язвичките на сина й са причинени от червени, сини, черни и бели влакънца. След това тръгнала по болници и макар че се консултирала с осем различни специалисти-дерматолози, нито един от тях не бил в състояние да постави категорична диагноза. Дори нещо повече: нито един лекар не се ангажирал да постави диагноза, тъй като всички били единодушни: тук изобщо не става въпрос за заболяване, пък и в симптомите на момчето няма нищо необичайно.

Въпреки това заключение страданията на жертвите на власинките са  толкова болезнени, че дори водят до инвалидизиране и обезобразяване.  Болестта се проявява като непоносимо усещане за сърбеж или бодеж под кожата, които сякаш се движат подобно на жив паразит. Възможно е от кожата да излизат многоцветни косъмчета или фоликули. При сърбежа страдащият разчесва кожата толкова жестоко, че в повечето случаи се получават дълбоки кожни рани. Някои изпитват също така болки в ставите и мускулите. Регистрирани са дори оплаквания от неврологични симптоми като например загуба на паметта, резки промени в настроението, силна умора. Много пациенти твърдят, че изпитват комбинация от всички или комбинация от повечето от тези симптоми.

Д-р Фред Нерлдрич, педиатър от Университетската клиника "Джонс Хопкинс" в Балтимор, известен с репутацията на ненадминат експерт по „мистериозни казуси” също прегледал сина на Лейтао. Той бил категоричен, че тук изобщо не се касае за никакво заболяване. Д-р Хелдрич дори обвинил майката, че си измисля несъществуващи страдания за сина и направо й поставил диагноза „Задочен Синдром на Мюнхаузен” – тоест хипохондрично състояние, при което майката си измисля болести на децата, за да привлече вниманието на лекарите. По-късно същото заключение правят  още петима педиатри. Но истината е, че детето е вече на 9 години и продължава да страда от непоносимите сърбежи и болезнени състояния на кожата. Тъй като Мери Лейтао била застрашена с налагане на съдебна забрана да посещава медицински заведения, трябвало и бащата да се намеси, за да даде гласност на семейната трагедия.

Едуард Лейтао (специалист-интернист към Клиниката по вътрешни болести Саут Алегени в Пенсилвания) предложил на съпругата си да обобщи своите седемгодишни наблюдения и опит с „неизвестната болест” и да й даде името Моргелонов синдром – на името на странна болест, описана в монографията на сър Томас Брауни „Писмо до приятел” от 1690 г.
Британският медик-пътешественик пръв разказва за странно състояние на децата във френската провинция Лангедок, което местните хора наричали „моргелон”: при много от момчетата се забелязвало израстване на груби косми по гърба, далеч преди пубертета. Брауни обаче никъде не споменава за сърбежи или други симптоми, подобни на сина на Лейтао. Тя обаче заимствала от сър Брауни мистерията с „моргелоновите косми”, заради разноцветните влакънца, които растели под кожата на сина й.

През 2004 Лейтао създава и Фондация за изследвания на моргелоните и започнала да поддържа специален сайт за болестта. Тя тайно се надявала по този начин да привлече вниманието на повече лекари от целия свят, които да се опитат да разрешат загадката. Вместо това в своебразния форум се включили десетки родители и хора, които разказвали за своите проблеми със сърбящите влакънца, кожните рани и неврологични симптоми. Досега в сайта й са събрани разказите на над 12 000 души от САЩ, Канада, Великобритания, Австралия, Холандия, Китай и Русия.

През август 2006 специализираното издание за първи път публикува подробна разработка за Моргелоновия синдром и предлага да бъде регистриран като нова болест. Една година по-късно Центърът за контрол и превенция на болестите също открива сайт за новата болест, като я нарича "Необяснима дермопатия”

Симптоми и проявления

Въпреки тази активност най-големите медицински авторитети в САЩ отказват да характеризират тези симптоми като нова болест, а предпочитат да говорят за тях само като за „необяснимо заболяване”. Поради тази причина все още няма пълен списък със симптомите и диференциална диагноза на Моргелоновия  синдром. В „Атласа по хуманна паразитология” от 2007 има специална секция, озаглавена „Псевдопаразити и артифакти” , където е записано: „Много дерматолози отричат съществуването на Моргелоновата болест и предпочитат да се говори по-скоро за пациенти с психологически проблеми или други кожни феномени. Тъй като все повече хора съобщават за наличие на досега описаните симптоми, препоръчително е в следващите години да се направи цялостно научно изследване на моргелоновата болест и нейната възможна етиология  (или етиологии)...

На този етап се смята, че разноцветните влакънца, поникващи или подаващи се от кожата предизвикват моргелоновия феномен, характеризиращ се с усещане за лазене на насекоми върху и под кожата, непоносим сърбеж, силно убождане, усещане като от ухапване и болки, наподобяващи симптомите на фибромиалгия (състояние, което се характеризира с болки по мускулите, сухожилията и ставите по цялото тяло, но преди всичко по протежение на гръбначния стълб).

Възможни причини и патопсихология

Повечето дерматолози и психиатри са на мнение, че „моргелоните” са само ново име на отдаван известно на медицината състояние, наречено „делюзионална паразитоза”  (DP) или Синдром на Екбом. При делюзионалната паразитоза много пациенти вярват, че са заразени от паразити, които ги карат да се чешат. Много от тях изпитват формикация (чувството, че нещо пълзи по или под кожата) и проявяват т.н. „кибритен знак” – тоест характерен за болните от този вид паразитоза рефлекс да събират влакънцата от кожата си в кибритени кутийки и да ги носят на лекаря. Значителна част от пациентите също така живеят в непосредствена близост един до друг, поради което специалистите са склонни да говорят за проява на „индуцирана психоза” или „семейна психоза”, известни повече с френския термин folie à famille, folie à deux или  folie à trois.
Други проявления на „дезилюционалната паразитоза” се дължат на алергични реакции, невропатия, менопауза, рак на кожата или херпес зостер.

Теория за власинките

Според д-р Ренди Уеймор, директор на Университетския медицински център в Оклахома, при много „моргелонови” пациенти се забелязва наличието на тъмни влакънца  под кожата, които обаче нямат нито един аналог дори в базата данни на ФБР за известни на науката кожни и подкожни израстъци. Според директора на био-лабораторията на същия медицински център Марк Боузи, досегашните  изследвания показали, че „тези влакънца не могат да бъдат произведени изкуствено от човека, но също така не са продукт на нито едно растение Те по всяка вероятност са страничен продукт на биологичните организми”.
Според версиите на някои дерматолози, тези власинки всъщност се имплантират в малки ранички по кожата, а техният произход  има изкуствен произход – от дрехите или чантите, които носим.

Бактериална хипотеза

Други учени са на мнение, че моргелоновите симптоми се характеризират с позитивен резултат за наличие на бактерията Borrelia burgdorferi, Лаймската болест.  Досега обаче нито едно изследване не е потвърдило тази хипотеза.  Предположенията са, че причинител на дискомфорта вероятно е  т.н. „агробактерия”,  която води до злокачествени образувания в растенията в растителната тъкан чрез имплантиране на целулозни фибри.

Според ентомолога Ричард Фагерхунд, причинители на заболяването са т.н. „еко-токсини” или замърсители на околната среда като пестицидите, които предизвикват в хората алергична реакция.

Ожесточените спорове продължават, както и жестоката битка на болните с моргелоновия феномен, който дори не знаят как да назоват.