Контрацепцията - задължение на жената!?

Методи за предпазване от бременност има още от дълбока древност. Древните египтяни например използвали вагинален тампон, напоен с грейпфрут, поради факта, че този плод съдържа естроген, който е основна съставка на днешната хормонална контрацепция.

Докато в Япония най-използваният „контрацептив” бил напоеният с масло бамбуков лист, в Европа пък прилагали тампон с оцет вагинално, който нарушавал движението на сперматозоидите.

В днешно време един от най-разпространените методи са хормоналните таблетки, които потискат излизането на яйцеклетката в маточната тръба при овулация, където се извърша оплождането. Освен тази им функция, те пречат на проникването на сперматозоидите в матката, като удебеляват нейната шийка.
 

Класическите „хапчета” съдържат два хормона: естроген, който е основният женски хормон, и гестаген.

Според количеството на тези хормони, таблетките биват монофазни, бифазни и трифазни. Монофазните са 21 на брой и всяка таблетка има едно и също хормонално съдържание. Всеки ден се приема по една, а след 21-вата таблетка се прави почивка от 7 дни, през които настъпва менструация.

Би- и трифазните съдържат различно количество хормон в различните фази от цикъла. В случай че един прием се пропусне, таблетката трябва да се вземе, но задължително в този случай е използването на презерватив до започването на нова опаковка.

Друг метод на хормоналната контрацепция е инжекционната, със същия принцип като таблетките. Инжекцията съдържа хормона прогестаген, който предпазва от нежелана бременност 12 седмици. Поставя се мускулно в първия ден на менструацията и хормонът прониква на малки дози в тялото.

Същият механизъм на действие имат имплантите и хормоналният пластир. Първите се поставят подкожно и отделят хормон в продължение на години, а пластирите се залепват веднъж седмично върху суха кожа в продължение на три седмици, след което се прави почивка една седмица.

Вагиналният пръстен е един от най-новите хормонални методи. Представлява гъвкав силиконов пръстен, в който има хормонално съдържимо и постоянно се отделя количество хормони, които постъпват в кръвта. Пръстенът се поставя за три седмици, след което се прави една седмица почивка.

Естествените методи на контрацепция се базират на предвиждането на овулацията, която обикновено настъпва между 12-ия и 16-ия ден. По това време или трябва да се използва презерватив, или жените да се въздържат от секс.

Прекъснатият полов акт е стар метод, но тъй като сперматозоиди се отделят по време на целия полов акт, а не само по време на еякулацията, забременяване е напълно възможно.

Други типове контрацепция са механичните, към които принадлежи спиралата. Изработена е от мед, пластмаса, хормони и корди. Тя има Т-образна форма, която пасва в кухината на матката и спира сперматозоидите по пътя им към яйцеклетката в маточните тръби.

Под действието на металните йони яйцеклетката се загнездва в маточната лигавица много по-трудно. Спиралата предпазва от бременност 3 или 5 години и се препоръчва най-вече при раждали жени, поради риск от инфекции.

Освен така добре познатия и използван мъжки кондом, съществува и женски, който се поставя преди полов акт. Въпреки че в нашата страна не е разпространен, има доста голяма ефективност. Подобни по приложение са диафрагмите и цервикалните шапчици. И двете се поставят от гинеколог върху шийката на матката и пречат на сперматозоидите да достигнат нея.

Стерилизацията е хирургичен метод на контрацепция. При жените се прекъсват маточните тръби и така се спира движението на яйцеклетката, а при мъжете се извършва вазектомия (прерязване на семепроводите), като по този начин се блокира движението на сперматозоидите. Тази контрацепция е 100% ефективна, но е подходяща за двойки с деца, тъй като възвръщането на оплодителните възможности е труден и несигурен процес.

В случаи на непротективен полов акт в рисковите дни след овулация се прибягва до таблетките за спешна контрацепция. Някои от тях съдържат естрогенно-гестагенна комбинация, докато други са чисти гестагени.

Те не са подходящи за продължителна контрацепция, а механизмът им е потискане загнездването на оплодената яйцеклетка в маточната лигавица. Могат да се приемат до 72 часа след полов акт, като ефективността им намалява с времето.

До ден днешен контрацепцията си остава женска работа. Измислени са толкова варианти за предпазване, но приложими само от женския пол.

Възможностите при мъжа са две – кондом или стерилизация. Дълго време се разработваше хормонален контрацептив за мъжката половина, който обаче беше спрян.