Мазнините, без които не можем

Много хора се стремят към стройна фигура и добро самочувствие, но по пътя към тази цел често допускат  грешки. Пият обезмаслено мляко, купуват сирене с понижено съдържание на мазнини, но това не се отразява на фигурата им.

Специалистите отдавна са установили, че една от най-често срещаните грешки е изключването от менюто на  хранителни елементи. Като по правило първи се премахват мазнините.

Броят на хората с наднормено тегло постоянно се увеличава и  независимо че хранителната промишленост напълни магазините с обезмаслени продукти, промяна няма.

Затлъстяването започва да се превръща в епидемия от световен мащаб.

Една от причините за тази нерадостна новина е, че мазнините в организма ни могат да се образуват и от други хранителни вещества - въглехидратите.

Затова диетолозите са единодушни, че ключът към здравето и добрата фигура е в балансираното хранене.

А мазнините трябва да постъпват в организма ни всеки ден. Те са основна част от менюто ни. Освен че са източник на енергия, те са и добър терморегулатор, а някои от тях - т.нар. полезни мазнини, са верен помощник в борбата срещу високия холестерол.

Такива са моно- и полиненаситените мазнини, които за разлика от наситените и трансмазнините имат положително влияние върху човешкия организъм и могат да се използват за техен заместител.

Количеството мазнини, приемано в дневното меню, не трябва да превишава 25-30% от общото количество дневни калории. Поне 20% от мазнините трябва да бъдат мононенаситени, 10% полиненаситени, а останалите 5-7% – наситени мазнини.

Ненаситените мазнини са известни като растителни и са в течна форма при нормална температура. Те биват моно- и полиненаситени.
Първите се откриват най-често в зехтина, олиото от рапица, авокадото, фъстъците и семената. Интересен е фактът, че половината от мазнините в говеждото месо са мононенаситени, а техен основен представител е олеиновата киселина.

Полиненаситените мазнини като омега-3 и омега-6 са много важни мазнини за организма, тъй като той не може да ги синтезира и трябва да се поемат с храната. Тяхното съдържание е високо най-вече в морската храна - херинга, риба тон, сардина, сьомга, както и в соевите зърна, слънчогледовото олио и ядките.

Омега-3 е необходима за нормалната дейност на мозъка, помага ни по-лесно да мислим, да съхраняваме информация в паметта. Тази мастна киселина помага на зрението и е добро средство срещу стреса.

Омега-6 участва в синтеза на стероидните и половите хормони, подобрява функцията на имунната система и подобрява работата на периферната и централната нервна система.

Повишената консумация на такива мазнини спомага за понижаването на т.нар. лош холестерол и триглицеридите. Според нови проучвания се смята, че омега-киселините имат добро влияние върху борбата с възпаленията.

Друго откритие е възможността за тяхното приложение при лечението на депресията. Оказва се, че една от формите на омега-киселините възлиза на 25% от състава на мазнините в структурите на мозъка и участва в продукцията на серотонин, чиято нормална концентрация поддържа доброто настроение.

Трансмазнините също принадлежат към групата на ненаситените киселини, но те се получават при процеса на хидриране, т.е. превръщането на растително олио в маргарин, и не спадат към групата на „добрите” мазнини. 

бутони за социални мрежи