Д. Денев: Средствата за лекарства са крайно недостатъчни

Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България, в интервю за Хелт медия - за лекарствената политика у нас, за финансирането и за проблемите в сектора.

Г-н Денев, застрашено ли е с нещо нормалното лекарствено снабдяване през следващата година?
На първо място – с липсата на средства. Позитивният лекарствен списък, поне в частта му за Националната здравноосигурителна каса, за първи път се направи на базата на реалните нужди, а не на базата на бюджетните средства. Не отричам, че бюджетните средства са много важни, но реалните здравни потребности на населението са още по-важни. Затова очаквам, че ще се генерира някакъв преразход.

Истината е, че средствата, които се отделят за лекарства в нашата страна, са крайно недостатъчни. Дори в сравнение с другите държави от Източна Европа. Там от целия здравен бюджет за лекарства се отделят около 25 процента, а у нас са към 20 на сто. Ако не се увеличи бюджетът за лекарства, предстоят нови ограничения и вероятно връщане на листите на чакащите пациенти за определено лечение, намаляване на нивото на заплащане от НЗОК и съответно увеличаване на сумите, които се изискват от пациентите.

Според проучване на Галъп 18% от пациентите се отказват от лечение поради непосилно доплащане.

Но доплащането от пациента се определя от два фактора – цената на самия лекарствен продукт и частта, която касата поема.
По отношение на цените през последните години имаше целенасочена държавна политика, в резултат на което на ниво производител те са на най-ниските нива в Европа.

Защо тогава постоянно се разпространява мнението, че лекарствата в България са по-скъпи в сравнение с много от другите европейски държави?
Това е абсолютен мит. Поредният опит за лесно обяснение за проблемите, които съществуват в системата. Продължавам да мисля, че всяка година нарочно се демонизира фармацевтичният сектор и се говори за високи цени, за да не се финансира в достатъчна степен с обществени средства.

Каква е ролята на прословутото ДДС за лекарствата?
Когато говоря за най-ниските цени, аз имам предвид цената на производител. По отношение на крайните цени наистина тук те не са най-ниските в Европа. Точно тук е ролята на данъка добавена стойност.

В много държави – в 23 от общо 27 европейски държави, ДДС върху лекарствата е на нулева или диференцирана ставка. Защото реално какво означава лекарства, които държавата заплаща, да са с ДДС? Това е прехвърляне на пари от единия в другия джоб. А там, където държавата не заплаща, ДДС натоварва значително крайния потребител.

 А ако отново се върна на цените на производител, те само през тази година намаляха от 5 до 30 процента. Причината е, че нашите цени ги сравняват с референтни държави, в които валутата е плаваща. Там се получи обезценяване спрямо еврото и това рефлектира в ново понижение на цените в България. Но това води до риска дадени продукти да се оттеглят от пазара.

Доказано ли е твърдението, че когато са по-достъпни лекарствата в първичната помощ, намалява равнището и съответно средствата за хоспитализации?
Множество проучвания има по този въпрос и това е доказано. Дори и в България има наблюдения на ръководители на нашата здравна каса, че когато се ореже реимбурсацията на някой широко прилаган медикамент от 75 на 25 процента, се увеличават хоспитализациите на пациентите в риск – психично болни и хора с други тежки хронични заболявания.

 По света отдавна са установили, че увеличаването на средствата за лекарства намалява крайните разходи на здравната система.

Защо настоявате лекарствата по наредба 34 да минат от МЗ към здравната каса?
Става въпрос за част от лекарствата. Търговете се правят по Закона за обществените поръчки, а той не е съобразен със спецификите на лекарственото снабдяване. В началото на годината се поръчват определени количества и на всеки два месеца министерството прави разпределение на скъпоструващите препарати на базата на заявка от онкодиспансерите.

Но много често тези предварително поръчани количества не съвпадат с реалните потребности. Така се получават недостигът, пациентските протести и проблемите пред лекуващите екипи. А нещата могат да станат много професионално. Да се изгради една истинска информационна система, която стриктно да отчита броя на страдащите от дадено заболяване и къде те сe намират; медицински стандарти, които определят как се лекува всеки пациент във всеки стадий, и остойностяване на цялата схема. Но досега никой не го е направил.

Какво според вас трябва да се направи в спешен порядък за следващата година?
Спешна подготовка на нормативната база за прехвърляне на процеса за доставка на скъпоструващите лекарства от МЗ към НЗОК. Същевременно трябва да се проведе частичен търг за тези лекарства в условията на пълна прозрачност, а не както се случва в момента.

 На базата на позитивния списък, каквото е предвидено, трябва да се вземе и да се предостави на пациентите. И не на последно място не трябва да се допуска проблемите на една група пациенти да бъдат решавани за сметка на друга група пациенти.

Имате ли забележки към системата на Позитивния лекарствен списък?
Мисля, че там се постигнаха много добри резултати. Преди отнемаше 3 години един медикамент да попадне в този списък, а в момента до 180 дни се включват и иновативните, и генеричните лекарства.

Но някои твърдят, че в него има екзотични лекарства...
Няма такова нещо. Защото, за да попадне в нашия списък, един медикамент трябва да се реимбурсира в 3 от 8 референтни европейски държави. Щом те не го смятат за екзотичен, ние на какво основание го приемаме за такъв? Това са спекулации.

В момента системата на позитивния списък работи добре, тя трябва да се надгражда и най-важното – да се осигури адекватно на нуждите на пациентите финансиране.

Какъв е коментарът ви за бюджета на НЗОК за 2010 г.?
Отпуснатите средства се разминават с прогнозата на вицепремиера Дянков, че кризата у нас ще започне да отминава в средата на следващата година. Прекалено презастраховане се прави с трупане на резерви – 680 млн. лв. ще се окажат в резерв в края на тази година. А ако той не се извади по време на криза, кога ще се извади?

 Не можем да оставим хората сами да плащат лекарствата си по време на безработица и намалели доходи. Това означава да увеличим значително пациентите на болниците, за които средствата също са намалени значително.