Д-р Ил.Семерджиев: Административното закриване на болници е нонсенс!

Д-р Семерджиев, като човек, който е бил министър на здравеопазването, директор на НЗОК, член на ръководството на БЛС, директор на болница, как преценявате случващото се в българското здравеопазване?
Ако трябва да го кажа накратко, случва се недоразумение. За съжаление, хранехме големи надежди, но шест месеца след началото на мандата министър Нанев даде основание да смятаме, че тези надежди са били напразни!

Аргументирайте се с конкретни примери.
Първият конкретен пример е това, което се случва с промяната в Закона за здравното осигуряване. Досега имаше опити и частични успехи в одържавяването на Националната здравна каса, а сега сме свидетели на пълен успех в това отношение.

Събранието на представителите е премахнато. Някога то се състоеше от три квоти, като само една трета беше държавата. След това, по времето на НДСВ, държавата взе по-голяма роля, но все пак имаше само половината от гласовете. А сега имаме сто процента надзорен съвет, който се назначава от Министерския съвет, и директор, който ще се избира от Народното събрание.

Т.е. в момента НЗОК от взаимоспомагателна каса на хората, в която те влагат здравните си вноски, се превърна в един държавен орган и, както видяхме какво се случи с бюджета на касата, той стана част от фискалния резерв и послужи за други, а не за здравни цели.

Но тук може да има следната логика – в условията на финансова криза държавата поема отговорността за финансиране на здравеопазването чрез засилване на своето влияние в съответните институции...
По тази логика можем да върнем и чл. 1 от старата конституция и във време на криза да имаме една-единствена партия, която да ръководи всичко в страната. Със сигурност тоталитаризмът не е рецепта за никой проблем.

Много важен въпрос, който се обсъжда в момента, е закриването на неефективни малки болници в различни населени места, в които няма специалисти. Какво мислите за това?
Административното закриване на болници е нонсенс! Болниците могат да бъдат закривани от техните пациенти – когато не ги избират. А някой да каже „тази болница ще я има, а тази – не”, пък било той и министър, това е абсурд!

За съжаление ние не чухме в изминалия период точни критерии кои болници са качествени и кои – не. Напротив, след подписването на Националния рамков договор, в началото на януари се поставиха допълнителни изисквания към болниците, които те не знаеха и не бяха обсъждани в рамките на договарянето.

Имате предвид по-големия брой специалисти, които трябва да работят на трудов договор?
Точно така, и това стана повод по един чисто административен път да се провокира финансирането на много от болниците. Но самото изискване всяка клинична пътека да е осигурена от двама специалисти и един специализант е абсурдно поради една много проста причина – за да може една болница да си позволи толкова много лекари, първо, тях трябва да ги има и, второ – това трябва да е заложено в бюджета под формата на по-голям фонд работна заплата. А нито едно от тези две условия не е налице.

Правилно ли е въвеждането на т.нар. делегирани бюджети за болниците?
Те са предвидени в текст от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Така може да финансирате детска градина, но не и болница!

Обяснете какво е делегиран бюджет и защо да е неприемлив?
Това е системата на финансиране преди 1989 г. в административния тип здравеопазване, когато гражданинът нямаше никакъв избор. Толкова години ние се борим за свободен избор и за правилото парите да следват пациента, а сега се залага обратното – хората да следват административните пътеки, начертани от някого. Със сигурност ще се ограничи правото на свободен избор от страна на пациента.

Нито едно от действията на здравното министерство ли не одобрявате?
Първо, ние не чухме какво е заварило министерството, когато прие мандата, след това не видяхме управленска програма, за да знаем към какви крайни цели се стреми това ръководство на министерството. Свидетели сме на противоречиви твърдения в рамките на 5–6 дни, които обричат здравната система на пълен хаос.

 Не искам да си помисля какво ще се случи например, ако се закрият диспансерите, както е предвидено в проектозакона за лечебните заведения. Тогава никой не е наясно кой ще издирва, наблюдава и лекува хората с определени хронични заболявания.

Този административен подход, който е предприел министър Нанев, е изключително опасен не само за хората в България, не само за неговото присъствие в този кабинет, но той може да събори собственото си правителство.

Защото, ако започнат протести срещу необмислените действия на министър Нанев, те ще рефлектират върху министър-председателя, което ще бъде най-неприятното, защото ние съвсем скоро започнахме един политически мандат.