Какво показват биохимичните изследвания?

Основните параметри на кръвната картина са важен, но невинаги и достатъчен показател за здравословното състояние. Затова много често, за да имат по-ясна картина и да бъде улеснена дигнозата, лекарите назначават и биохимични изследвания.

Те отразяват състоянието на черния дроб, бъбреците, панкреаса, захарния и липидния (мастния) статус и др.

Най-разпространените биохимични изследвания са:

Глюкоза (кръвна захар). Нормата (на гладно от венозна кръв) е от 3.5 до 5.6 mmol/l (милимола на литър). Някои лаборатории приемат за нормална захар до 6.1 mmol/l. За намален глюкозен толеранс се приемат стойностите между 5.6–6.1 и 7 mmol/l . За диабет се говори при резултат от 7 mmol/l нагоре. Но тази диагноза изисква и редица други изследвания.

Еднократното измерване на по-висока кръвна захар все още не означава диабет. При кръвна захар на гладно около и леко над горната граница пациентът изпива определено количество глюкоза, след което отново се изследва захарта най-често на 60-ата и 120-ата минута. При този тест се оценява възможността на панкреаса да отговори с адекватна секреция на инсулин, който да доведе нивата на кръвната захар до нормални стойности.

Креатинин. Норма: до 120 µmol/l (може да варира според методиката на конкретната лаборатория). Креатининът е един от най-важните показатели за оценка на бъбречната функция. Значително завишените стойности говорят за бъбречна недостатъчност.
Урея. Норма: до 8.2 mmol/l. Уреята е важен краен продукт на белтъчната обмяна.

По-голямата част от образуваната урея се отделя през бъбреците, а малки количества се излъчват през стомашно-чревния тракт и кожата. Повишение на уреята се наблюдава при повишен прием на белтъци в храната; при инфекции, температурни състояния, тежки травми, тумори; обезводняване, повръщане и диария; остра и хронична бъбречна недостатъчност; запушване на пикочните пътища от камъни, тумори и др.

Пикочна киселина (в кръвта). Норма: средно до 410 µmol/l – като при мъжете нормалните стойности са по-високи, а при жените по-ниски. Пикочната киселина е краен продукт от обмяната на пурините в организма.

Една малка част от пурините се внася с храната (богати на пурини са дивечът, тъмните меса, рибите, сините сливи и патладжаните и др.), по-голямата част обаче се образува в организма чрез синтез от по-прости продукти. Когато нивото на пикочната киселина е високо, се получават условия за нейната кристализация. А тези микрокристали са в основата на оплакванията при болестта подагра.

АсАТ(ГОТ) и АлАТ (ГПТ). Норма: до 40 U/l (средно). Това са ензими, принадлежащи към групата на трансаминазите. Те се откриват в различни тъкани и органи с различна активност. В клетките на черния дроб се намират в най-висока активност.

Относително високи активности (различни за двата ензима) се установяват в сърдечния мускул, скелетната мускулатура и мозъка. В кръвта на здрав човек АсАТ и АлАТ присъстват в определени относително постоянни стойности, посочени по-горе.

Ако кръвните стойности на двата ензима са значително повишени, това означава, че от болестен процес са засегнати органите и тъканите, които съдържат тези ензими. Това изследване има голямо значение за установяване на остри и хронични чернодробни заболявания (напр. хепатит), отравяния с гъби, органични разтворители и медикаменти, тежки увреждания на скелетните мускули, миокарден инфаркт и др. 

Общ белтък. Норма: 58–80 g/l. Кръвната плазма съдържа разнородна смес от белтъци. Общият серумен белтък включва всички белтъци в кръвта, без тези на кръвните клетки, на хемоглобина и без фибриногена.

Понижение на общия белтък се наблюдава при: значителна загуба на белтъци при някои бъбречни заболявания, обширни изгаряния, някои чревни заболявания, кръвоизливи и др.; повишено разграждане на белтъците при хиперфункция на щитовидната жлеза, злокачествени тумори и др.; свръховодняване на организма.

Повишение на общия белтък се наблюдава при: значителна загуба на течности – недостатъчен прием на течности, изпотявания, повръщания, диарии и др.; някои кръвни заболявания; хронични възпалителни заболявания.