Енциклопедия "Здраве": Пиелонефритът

Болестта протича основно в два варианта като остър или хроничен пиелонефрит, като при острия признаците са по-изявени и болният не може да не го забележи. Хроничната форма на пиелонефрита може да протича скрито - с оскъдни прояви. Но това е коварно, защото с годините бъбреците се увреждат необратимо от хроничното възпаление и в крайна сметка се стига до отпадане на тяхната функция и необходимост от хемодиализа или трансплантация.

Пиелонефритът е най-разпространеното заболяване на пикочната система, засяга повече жените, което е свързано с някои предразполагащи обстоятелства - например по-късата женска уретра (само 4 см), която е лесно преодолима входна врата за инфекции. Значение има също травматизацията на долните пикочни пътища на жената от прекараните бременности, с развитието на застой в излъчването на урината и т.н.

В по-напреднала възраст заболяването се проявява и при мъжете поради развитие на хипертрофия (уголемяване) на простатната жлеза със задръжка и смущения при отделянето на урината.

Причини и механизми за развитие на болестта

Най-честите причини за възникването на пиелонефрит са някои бактерии. Често, особено при хроничните пиелонефрити, инфекцията е смесена – няколко причинителя едновремнно.

За хронифицирането на инфекцията значение има и трансформацията на бактериалните причинители при неблагоприятни за тях условия (напр. при антибиотично лечение) в т.н. неактивни форми (наречени още протопласти). Те се задържат в тъканта на бъбрека и при създаването на благоприятни за развитието им условия - например спад в имунната система по повод на друго заболяване - отново се превръщат в активни.

Предразполагащи фактори

Стеснения и изменения на пикочните пътища (нарушения в оттичането на урината), причинени от различни процеси в или извън тях - вродени аномалии на отделителната система,  бременност, образуване на камъни, подагра и др. В тези случаи се развива т.н. вторичен пиелонефрит.

Най-честият път за проникване на инфекцията е по хода на пикочните пътища отдолу нагоре. По-рядък път на инфектиране е хематогенният, при който инфекцията попада в бъбрека с кръвния поток. Възникването, развитието и хронифицирането на инфекцията се благоприятстват от наличието на захарна болест и неправилно лечение на пиелонефрита с неподходящи лекарства, което създава устойчиви микроорганизми.

С течение на времето и в зависимост от активността на възпалителния процес, размерите на бъбреците все повече намаляват и нормалната бъбречна тъкан се заменя от съединителна.

Признаци на пиелонефрита: болки в кръстта, отделяне на по-голямо количество урина от обичайното, покачване съдържанието на левкоцити в урината, наличието на бактерии (последните две се установяват при изследване на уринния седимент), повишение на температурата с втрисане (при острия пиелонефрит).

Тези признаци могат да се комбинират с прояви на инфекция и на долните пикочни пътища като болезнено уриниране с парене и горене, често уриниране, тежест и болка в областта на пикочния мехур, отделяне на червена урина (при покачване съдържанието на еритроцити в нея), ускоряването на утайката в кръвта и покачването на левкоцитите в нея и др.

Лечение: провежда се с антибактериални средства (антибиотици, сулфонамиди, химиотерапевтици), които са ефективни към причинителите му. За тази цел, преди започването на лечение, се правят посявки на урината за изолиране на причинителите на инфекцията и установяване на тяхната чувствителност към различните антибиотици.

Лечението винаги е комплексен процес, включващ прилагането на определена диета (с намалено съдържание на сол за избягването развитието на отоци, поради задържането на течности в организма), изключването на дразнещи подправки в храната, повече витамини за засилване на имунитета; режим на почивка.

Протичане и прогноза: пиелонефритът често протича на тласъци в продължение на десетилетия, като при неправилно лечение и нехайство от страна на болния и близките му се стига до развитието на крайна степен на бъбречна недостатъчност.