Какво не знаем за бъбреците?

Затова ви предлагаме някои интересни факти, които ще ви убедят, че бъбреците са уникална и основна част от сложната машина човек. А когато чуете, че някой продава бъбрека си, ще сте убедени не само че това е незаконно, а и изключително лекомислено. Защото може да бъде последната сделка в живота му.

Ето и самите факти:

- За едно денонощие през бъбреците преминава една четвърт от обема на цялата циркулираща в тялото ни кръв.

- В бъбреците има специални филтри – нефрони, „отпадъците” се събират във вид на урина и се изхвърлят, а пречистената кръв постъпва в артериите.

- Нефроните са около 2 милиона.

- Общата филтрираща повърхност на нефроните е 1,5 кв.м.

- При филтрацията в бъбреците се образуват 180 литра първична урина. Това естествено не е крайният продукт, защото иначе нямаше да излизаме от тоалетната.

- Бъбреците приличат на бобено зърно, при възрастния човек дължината им е 10-12 см, а теглото - от 120 до 150 грама.

- Освен филтрираща бъбреците имат и други функции. Една от тях е изработването на хормона ренин, който отговаря за регулацията на артериалното налягане.

- Бъбреците взимат участие в процесите на кръвообразуване, регулират основно-киселия и водния баланс в организма. Отговарят за нормалното съотношение на електролитите.

- За разлика от много други органи бъбреци имат почти всички животни, включително рибите и земноводните.

- Повечето хора знаят, че камъните, които се образуват в бъбреците, са три вида – оксалатни, уратни и фосфатни, които няма нищо общо със скъпоценните си събратя. 58-годишен мъж от Южна Африка обаче доказа, че в бъбреците може да се образува и нещо друго, чиято стойност също не е за пренебрегване. През 1997 г. африканецът посетил градската клиника с оплаквания от болки в поясната област. Диагнозата била поставена бързо – камъни в бъбреците. На рентгеновата снимка обаче находките били необичайно плътни. Единият камък с размери колкото кибритена кутийка можел да бъде отстранен само оперативно.

Тогава хирурзите били потресени – „камъкът” много приличал на злато, при това от висока проба. Експертизата, направена от златар, потвърдила подозренията на медиците. Как скъпоценният метал се оказал в бъбреците на пациента? Отговорът се съдържал в мястото, където живеел. Малка ферма, построена буквално върху нефункциониращ златен рудник.

В продължение на половин век африканецът пил вода, съдържаща златни частици, дишал въздух със златен прах, ял храна, отгледана на тази земя. Така и самият той си отгледал златни камъни. Имало и още една причина – рядко генетично заболяване, при което бъбреците събират не само обичайните соли и минерали, а и привличат всичко, което им попадне. В това число и тежки метали, към които се отнася и златото.