За направленията, стандартите и медицината накратко

Сложната и неразбираема методика на Националната здравноосигурителна каса за определяне на лимитите добавя още неяснота в работата на общопрактикуващите лекари и очакванията на пациентите. Получи се така, че в повечето области в страната има някакъв процент завишение на стандартите, в друга част има намаление, а в София-град и Пловдив е преобладаващо намалението. Защо е така, вероятно може да обясни само НЗОК?

Но не би трябвало това да е фокусът на внимание, защото „истерията” около стандартите се повтаря ежегодно, дори ежемесечно, като периодично се добавят и нови нюанси.

Важното е, че резултатът е един и същ - санкции за личните лекари, вместо подкрепа и търсене на подходящо решение; напрежение сред пациентите; конфликти между лекари и пациенти, чиято причина не е нито в едните, нито в другите; затруднения в диагностично-лечебния процес.

И така ще продължава, докато не се реши основният въпрос: Кое ще бъде регулирано, т.е. лимитирано, и кое - не? А ние, лекарите, кое или кого ще обгрижваме - лимита или пациента?

Националният рамков договор и Методиката на НЗОК не дават такова решение. Увеличението в една посока – например изследванията при профилактичните прегледи, често е свързано с намаление при острите заболявания и диспансерните прегледи на болните с хронични заболявания. При недостиг се допуска да ползваме от предвиденото за профилактичните прегледи, защото е повечко, но после да „върнем този заем”, като вземем оттам, където е имало недостиг (острите и евентуално хроничните заболявания), т.е. да задълбочим недостига.