Велосипедът - приятел на здравето и природата

След традиционното велошествие по случай Деня без автомобили – 22 септември, провело се в столицата, се убедихме, че и в България колелото преминава все повече възрастови граници. Педалите въртят не само деца, а и достолепни делови люде.

Разликата е, че малките търсят удоволствие и развлечение, а възрастните повече „гонят” здравословния ефект.

„Истината е, че най-активните колоездачи са между 25 и 35 години” – уверена е Михаела Райкова от неправителствената организация „Велоеволюция”. Според думите й не само в София, но и в страната е настъпила истинска велоеволюция през последните няколко години. Причината е, че и млади, и стари се качват да въртят педалите било за спорт и тонус, за удоволствие в парка, до работата или училището и обратно, за извънградски преходи, за адреналин по планините.

Дядо Миро от град Брезник е красноречив пример за това, че за карането на колело възрастта няма значение. Той е на 85 години и открай време все с него се движи. Живее малко по-далеч от градинката си, до която ходи всеки ден. Последните години му се налага да слиза от велосипеда и да го бута на връщане, защото наклонът е прекалено тежък за възрастния човек. Но на отиване, с горда осанка, неизменната си шапка и черното си колело, дядо Миро изминава около 3 километра.

Опасности на пътя обаче дебнат колоездачи като дядо Миро. Извън населено място колите се движат с високи скорости и при недобра сигнализация на велосипедиста, може да се стигне до инцидент. „В градовете винаги трябва да си нащрек. Понякога дори когато си с предимство, е по-добре да изчакаш, защото не знаеш откъде може да изскочи някой автомобил, да те притисне вдясно или да ти отнеме предимство”, каза Михаела Райкова.

Според нея в отношенията на триадата пешеходец – велосипедист – шофьор има доста нетолерантност. „Пешеходецът е най-слабият в йерархията, но е въпрос на култура да не пречи на останалите участници в движението. Вината е и в недобре маркираните велоалеи. Понякога хората вървят по тях и ако не познават маркировката, не съобразяват, че там може да се движи велосипедист с висока скорост и да ги удари”, алармира Михаела Райкова.

„Днес за пореден път един джип, решил да мине на червено, щеше да ме “центрова” по калника... Никакво предимство на хората, каращи велосипед”, недоволства Калин Василев от Пловдив. Задръстванията, дупките и тротоарите с паркирани по тях коли, липсващите шахти са допълнителни препятствия в приключението, наречено „каране на велосипед в града”. В по-големите населени места има терени, които са безопасни за колоездачите, но за да се стигне до там, се минава през истински кошмар. Велоалеите са крайно недостатъчни. Като пример ще посочим, че в София при 4000 км улици в момента има само 16 км велоалеи.



бутони за социални мрежи