Зависимостта не се лекува с врачки и куршуми

Може ли да се приеме тезата, че почти всеки човек може да стане зависим към нещо в някакъв момент от живота си?
Трудно бих могла да отговоря на този въпрос, но наистина във всеки един от нас има някакъв тип предразположеност към зависимо поведение. Когато говорим обаче за болестта зависимост, далеч не всеки е предразположен към нея. Например в тийнейджърските си години повечето младежи експериментират с алкохол и различни дроги. След излизане от тази възраст зависими (в клиничния смисъл на тази дума) стават 10-12 процента от всички опитали. Т.е. не всеки е застрашен, но има хора, които се раждат с тази предразположеност и оттук нататък, когато говорим за заболяване, трябва да се обръщаме към специалисти, защото това вече е сериозно. От опит знам, че обичайно българите при проблем разчитат на ресурса на семейството, на приятелите, на врачки, на светена вода, на леене на куршум – на всички останало, но не и на специалистите, които наистина ще свършат работа. Те са последните в списъка с възможности.

Обикновено хората се обръщат към тях, когато нещата вече са много напреднали. Затова когато се появят индикации за заболяването зависимост, първо отидете при специалист. Ако той каже, че това не е проблем, тъй като имате ресурс да го преодолеете сам, добре. Но ако този човек е в беда, се нуждае от целенасочена и системна терапия. И е по-добре тя да започне още в началото, а не когато заболяването вече е нанесло огромни щети. Аз работя с наркомани на хероин, които идват след 10-15 г. опит в зависимостта си и щетите са налице – нямат образование, имат съдебни досиета, имат разбити семейства, нямат средства за съществуване, имат хепатит или СПИН.

След 10 г. зависимост човек е загубил живота си, но загубил ли е и себе си, помни ли кой е?
Това е част от работата ни – да им припомним кои са, да намерим заедно онова, което им е останало от личността. Защото здравата част, ядрото на личността, е това, което помага за овладяване на зависимостта. И да, такива хора дори и след 10 или 15 г. зависимост успяват да си върнат и живота, и себе си. Имаме хора, които завършиха висше образование, които работят, които създадоха семейство или са започнали собствен бизнес. Но в обществото ни идеята за наркомана е много лоша - той е като онези до казаните, в тъмните входове със спринцовките и с капачките. Истината е, че тези хора, в момента, когато започнат лечение, лека по лека си връщащ живота. По-голямата част от тях след третия месец от терапията почват работа. Това означава, че вече не са криминогенно опасни, че плащат данъци, че допринасят с труда си за нещо.



бутони за социални мрежи