Зависимостта не се лекува с врачки и куршуми

При положение, че зависимостите са все повече като видове, обществото не е ли по-толерантно и склонно да помогне на такъв човек, например за работа?
Ще ми се да кажа, че ставаме по-толерантни, но за съжаление не е така. Разбира се има добри изключения, но само толкова. Нашите пациенти участват в изложби, театри, неща, които ги показват пред останалите хора в друга светлина – като креативни, като можещи. Но не само, че няма обществена нагласа за подкрепа на зависимите, но няма и закон, който да ги защитава с работа, с жилище, с помощ. Един човек след 7-8 г. наркомания има натрупани присъди за кражби и заради тази съдимост никой не иска да го вземе на работа.

Еднаква ли е зависимостта към дрога, алкохол, храна и тази към човек - например съпруг-насилник?
В този случай има компонент на емоционална зависимост, която обикновено има много дълбоки корени. Това са хора, които не са успели да пораснат адекватно. И тук винаги търсим семейната среда. Това, което сближава всички видове зависимости, е неадекватното родителстване. За израстването на човек като здрав индивид, най-важни са първите три години от живота му. Ако там нещата са провалени, такъв човек или много трудно компенсира, или винаги възпроизвежда този дефицитарен модел по един или друг начин.

Каква е генералната грешка, която родителите допускат до третата година?
Адекватната подкрепа – доколко едно дете трябва да бъде прегръщано, целувано, галено и до колко трябва да бъде оставено само да открива реалностите. Как да се справим с детския опортюнизъм около третата година на детето, когато то на всичко казва „не“. До 3-та година човек прави първия си опит да очертае личния си периметър. И докато се учи на това, той трябва да разбере две важни неща – че е обичан и че е автономен. Т.е. прекаленото обгрижване на детето, липсата на грижа, прекаленият контрол и липсата на контрол са дефект. И като прибавим в общия контекст и различните кризи – икономическа, ценностна, морална, е ясно защо всяко следващо поколение има по-тежки дефицити.




бутони за социални мрежи