Поканете на масата булгура

Бланшираното, изсушено и натрошено зърно, известно като булгур, най-често се приготвя от твърда или бяла пшеница.

Среща се в кулинарните традиции от Балканите през Близкия Изток до Индия, където е в състава на любимата закуска с мляко и захар. От няколко десетилетия е част от пълноценното балансирано хранене в Западна Европа и Щатите. У нас може да се намери в повечето хранителни магазини.

Булгурът не само ще разнообрази традиционната ни трапеза, но е много полезен заради високото си съдържание на витамини, аминокиселини и микроелементи. Освен това в 100 г сух продукт се съдържат около 480 калории, 25,6 г фибри, 17,21 г белтъчини, 69 г въглехидрати (от които 0,8 г захари), 1,86 г мазнини, 574 мг калий, 3,44 мг желязо. Гликемичният му индекс е 46. Съпоставен със същото количество неполиран ориз, булгурът съдържа повече фибри и белтъчини, по-високи нива на витамини и минерали и по-нисък гликемичен индекс.

Фибрите, едно от големите предимства на булгура, са с доказан ефект при неутрализиране на свободните радикали, предпазват от рязко покачване на нивото на кръвната захар и регулират обмяната на веществата в организма. Наричат ги „четка”, защото чистят шлаките, свързват се със солите на тежките метали и спомагат за изхвърлянето им. Фибрите набъбват в корема и потискат чувството за глад, което ги прави желани при модерното хранене. Количеството влакнини на ден все пак не бива да превишава 30 г, за да не се получат нежелани ефекти като подуване и газове.

Булгурът се продава в насипно състояние или пакетиран. На цвят е по-светъл или по-тъмен в зависимост от вида и състава му. Най-популярните му „калибри” са 4 – много дребен за арабската салата табуле и кюфтета, два средно едри варианта за яхнии и най-едър. Пълнозърнестият едросмлян булгур е здравословен заместител на ориза в сарми и пълнени чушки, при плънка на кокошка или агне, при приготвяне на дроб сърма.

За 2 основни порции или 4 гарнитури обикновено е достатъчна една чаена чаша булгур. След като се изплакне, може да се запържи за кратко в олио с нарязани на ситно зеленчуци и да се залее с бульон или вода. Обичайната пропорция вариво-течност е едно към две и половина, за да не се скашка. Ако все пак ви се стори твърд, добавете още малко, но винаги топла течност. След заливане, гозбата се разбърква добре, котлонът се намалява и съдът се захлупва с капак. Готов е за хапване след четвърт до половин час, в зависимост от това колко едри са парченцата.



бутони за социални мрежи