За съня, здравето и алкохола...

Интервю с доц. Светлозар Хараланов, невролог, ръководител на клиника в Националната кардиологична болница.

Доц. Хараланов, защо сънят е толкова важен за здравето и самочувствието?
Сънят заема средно една трета от денонощието и това не е случайно. Нашата физиология е такава, че без сън просто не можем да съществуваме. Първичният вариант на съня при някои живи същества е летаргията, а при бозайниците вече се явява тази регулярност и цикличност, която е характерна и за хората. Поради важността на съня и проблемите, свързани с него, медицината на съня в някои държави се обособява като отделна дисциплина. Науката все още изяснява детайли от физиологията на нормалния сън, а причините за неговите нарушения са многобройни и разнообразни. Всеки невролог, а и другите медицински специалисти при преглед на пациент трябва да изясняват дали има отклонения в неговия сън.

Ако по принцип човек спи нормално, но по различни причини няколко поредни нощи отдъхва само по 2-3 часа, това опасно ли е?
Такава ситуация ние определяме като сънна депривация. В такъв период могат да се отключат различни тлеещи заболявания, например някои форми на епилепсия. Дори има такъв диагностичен метод, при който пациентът нарочно се държи буден, за да се види промяната в електроенцефалографията (ЕЕГ). Нямате представа как се променят биоритмите и процесите на възбуда и задържане в организма при принудително безсъние. Феноменът на сънната депривация се е използвал широко в разузнаването по времето на Студената война. Заловени чужди агенти са държани поредни нощи без сън, докато техните задръжки отпаднат в голяма степен и те започнат да споделят информация, която за нищо на света не биха издали в нормално състояние.

Днес много от активните хора през деня са супер натоварени, но вечер заспиват трудно. Каква е причината за това?
Това вече е превъзбуда. Нормалният работен ритъм включва постепенно навлизане в активна фаза сутринта, поддържане на висока активност през работния ден (с моменти на отпускане, например след нахранване) и затихване на активността в късния следобед. Това е подготовка за съня. Но при съвременната динамика работният цикъл на много хора е напълно различен. Множеството ангажименти по всяко време на деня, включително и вечер, рано или късно прерастват в повишена тревожност. А тревожността води до това, че на човек всичко му се струва важно, той не може да отделя в съзнанието си реалните приоритети, което го изтощава психически.

Тревожността е един силен активатор, който пречи на съня. По принцип първият симптом на тревожността е трудното заспиване. Ако не се вземат мерки, следва накъсаният сън и накрая се появява ранното пробуждане. При цялостно разгърната такава картина може да се говори за една скрита депресивност. Защото може и да липсват онези най-познати белези на депресията като липса на интерес към живота, липса на удоволствие от неща, които преди това са били ценени, и т.н. Тревожността може да протича и с кошмари или натрапливи сънища, от които човек се събужда напрегнат.



бутони за социални мрежи