Здравното осигуряване по света и у нас

В развитите държави функционират два модела за финансиране на медицинската помощ и респективно – на здравно осигуряване.

Единият модел се прилага в САЩ, а другият - най-общо - в европейските държави.
При американския модел не съществуват познатите ни задължителни здравни вноски или така познатото в някои европейски страни данъчно осигуряване. Повсеместно в ЕС системите са солидарни - плащат всички според доходите си, а получават тези, които имат нужда, според увреждането на здравето си.

Американците нямат "социално осигуряване" в европейския смисъл на думата. Конкуриращи се частни застраховки покриват разходите им за здраве и изплащат пенсиите. Нашата европейска система е близо 50% по-скъпа от американската, която е базирана на частни осигуровки и използва принципа на конкуренцията.

Здравноосигурителните системи на държавите от ЕС са се установили в резултат на специфични политически, исторически, културни и социално-икономически дадености. Това е причината за многобройните различия между тях.

В Европа като универсален принцип все пак може да се изтъкне взаимопомощта.

Ето как е устроено здравното осигуряване в някои европейски държави:

Австрия   
В страната действа всеобщо задължително осигуряване срещу болест, злополука, за пенсия и срещу безработица. Има 24 здравноосигурителни каси, които са самоуправляващи се институции. Възстановяването на разходи за закупени лекарства се извършва по позитивен списък, изготвян от Федералното министерство на труда, здравеопазването и социалните грижи. То осъществява и надзор върху здравноосигурителната система и контролира социалноосигурителните организации.

Белгия  
Всички са задължително осигурени срещу малки (извънболнична помощ, закупуване на лекарства и стоматологична помощ) и големи (болничното лечение и техническото осигуряване) рискове. Освен един държавен фонд съществуват 5 взаимоосигурителни фонда с идеална цел, свързани с организации на религиозна или политическа основа.

Пациентът избира свободно лекар – както общопрактикуващ, така и специалист, и има свободен достъп до болнични заведения, като заплащането е на принципа “пари за услуга” - лекарите получават хонорар директно от пациента, на когото от страна на здравноосигурителната каса се възстановяват около 75% от сумата, а останалите 25% се поемат от самия него. Разходите за лекарства се възстановяват на пациента по позитивен списък с фиксирани цени.
    
Дания    
Здравеопазването се управлява от специална държавна служба, която има областни клонове. Средствата идват от подоходните данъци, събирани в съответната област, като вноските са задължителни. Няма лимити, нито дори пакет от здравни дейности, осигурявани с публични пари. От какви изследвания или консултация има нужда пациентът преценява лекарят. Ако например той сметне, че пациентка има нужда от козметична хирургия, защото без нея ще живее в психологически дискомфорт, тя получава безплатна операция.

Стоматологичната помощ е безплатна до 18-годишна възраст. След това само част от разходите се поема от здравното осигуряване, а значителна част се заплаща от самия пациент. Разходите за лекарства извън позитивния списък се възстановяват частично в размер около една трета. Личните лекари получават капитация - ежемесечна сума за записан пациент, което е една трета от дохода им, плюс пари за извършена дейност.



бутони за социални мрежи