Сирена, вино и вкус

Сирената, шоколадът и виното са от различни планети и се иска дълго ухажване, за да се сродят...

Класическата изискана вечеря често завършва с плато от различни видове сирена и малко плодове (резени круша или ябълка, смокини, зърна грозде), а традиционно предлаганата напитка доскоро беше единствено и само червеното вино и тук-таме някое шери.

Модерните гурмани ще ви обърнат внимание, че изборът вече съвсем не е така схоластичен и взаимодействието между млечните протеини, танините и киселинността прави задачката не много лесна и твърде разнообразна.

Затова като начало трябва да забележим какви са сирената по структура и вид на кората им, плътност и степен на отлежалост. И предупреждават да внимаваме, защото едно добре узряло, ароматно, плътно сирене може да се „удави” и в най-хубавото вино.

Част от традиционните постулати са, че по-таниновото вино търпи по-твърди сирена, кремообразното обича по-висока киселинност, а млечни и течни продукти, произведени в една географска област, си подхождат най-добре.

„Миризливите”, острите на вкус сирена, които стават все по-популярни на нашата трапеза, са истинско предизвикателство към гурманите: те могат да се запиват както с хубаво шампанизирано вино, така и с десертни и фортифицирани, сладки и високоалкохолни вина.
Полутвърдото проволоне, което е с висока масленост и силен вкус, както и фонтината, биха се балансирали добре с таниново, плътно вино като каберне совиньон и аржентински малбек.

Френският рокфор може да се тества с токайско, а българският овчи кашкавал – с мавруд и мелнишко. Пресните бели, не твърде солени сирена вървят с по-млади и по-тънки червени вина, а нашенското овче, което е с висока масленост, се сродява след вечерята с порто или друго подсилено вино.

И макар че повечето от нас имат вече изградени вкусови предпочитания, експериментите с непознати съчетания ще ни докарат нови приятни кулинарни изживявания. Можем да дегустираме по следния модел: два вида вино (едно бяло и едно червено) и по 2-3 вида сирена към всяко. Имайте предвид, че тук не става дума за количества: за проба ни трябват по 1-2 малки хапки на човек (общо не повече от 120-150 г сирене от вид за четирима). Дребни слабо осолени бисквити и обикновена вода могат да пречистят вкуса за следващата хапка и глътка. Нека един да води дневник на дегустацията, като описва точно характеристиките на вида сирене и на виното. Коментарните бележки ще ви насочат при следващи комбинации.

В масовите представи все още битува мнението, че вино с шоколад или джинджифил са недопустими комбинации. Това е доста поостаряло и един от принципите, които ни водят при този избор, е виното да е с една идея по-сладко от шоколада, който предлагаме.
Към черния шоколад, който съдържа 60-80 на сто какаова маса и по-малко захар и мазнини, са подходящи десертни и подсилени вина като порто, шери, марсала и богати, плътни вина с наситен плодов аромат, отлежавали в дъбови бъчви.

Финият млечен шоколад върви както със заоблени розета, така и с мускат. Ароматните шардонета от Новия свят и изисканото пино ноар са добра комбинация за вкусно блокче с ядки и стафиди. Белият шоколад съдържа само какаово масло и захар, има ванилов аромат и върви със сочни бели или наситени червени вина. За захаросаните резенчета джинджифил изберете не много типичния за нас сорт „Гевюрцтраминер”.



бутони за социални мрежи