Мачу Пикчу – свещеният град на инките

Строителството обаче не може да бъде объркано: перфектно изсечените, почти полирани камъни, легнали един върху друг без фуга и хоросан, познаваме от останките на храма Кориканча и крепостта Саксайуаман в Куско. Задължителният Храм на слънцето, олтарите, системите за прясна вода, астрономическата обсерватория и напълно възстановената хижа на стражите внушават още едно сравнение – с място за общуване с висшите сили и изпълняване на магически ритуали.

Легендата разказва, че деветият син на Слънцето Пачакутек се проявил като талантлив пълководец и владетел, след като спасил империята от набезите на чанките. Той е и първият демократично избран управник по тези места и първият император на могъщата Империя на инките – просъществувала само стотина години. Бившият пастир не само върнал култа към Виракоча, но и реформирал календара. Мачу Пикчу се счита за шедьовър на неговия талант на архитект и астроном. Остава в сферата на догадките как са били обработвани и доставяни огромните каменни блокове – някои с размери 9 х 5 х 4 метра – от 30 км разстояние. Предполага се, че над 70 хиляди души са се трудили в изграждането на укрепленията на свещения град.

Мачу Пикчу (2490 м надморска височина на централния площад) е обявен за част от световната културна съкровищница на ЮНЕСКО през 1983 г., а преди пет години бе избран за едно от седемте нови чудеса на света. Затова и интересът е огромен и хиляди туристи искат да се докоснат до енергията на мястото и съвършената хармония на градежите. Достъпът някога бе ограничен на 500 души дневно, но лимитът вече е 2500 и трудно се спазва. Затова и малко по малко обектът губи от харизмата си и добива трескавата еуфоричност на тълпите край пирамидите в Гиза.

Входният билет за Мачу Пикчу и музея към него е около 50 щатски долара (128 нови перуански солес), но за учащи и посетители от Перу, Боливия, Еквадор и Колумбия е наполовина. Също толкова струва билетът за Мачу Пикчу и за изкачване на Уайна Пикчу (онзи отсреща, с лицето на инка). Допускат се по две групи на ден и ограничението от около 400 туристи се спазва, защото качването и спускането по козята пътека, обезопасена с въже, е трудно и рисковано.

Двата най-сигурни начина за получаване на заветния билет са чрез туристическа агенция или онлайн на официалния сайт. На входа НЕ СЕ продават билети. Задължително трябва да си носите паспорта, за да удостоверите самоличност. Не е легално, но на някоя страница може да ви сложат и графичен печат, удостоверяващ посещението ви на Мачу Пикчу. По принцип е забранено, но се допускат малки ранички и минимално количество вода. Храната на бюфет в бистрото в рамките на обекта е по 36 долара на човек.

Влакът – най-удобното превозно средство до архитектурното съкровище – вече тръгва от Порой, на двайсетина минути с такси или рейс от центъра на Куско, и за 3-4 часа доставя пътниците в селцето в подножието – Агуас Калиентес, наречено така заради топлите си минерални извори. Цената на билета е около 70 долара в едната посока с панорамен влак, но има и вариант за бекпекъри за половин цена. „Приключение по маршрута на Хайрам Бингам” с включено четиристепенно меню, забавления и пълен тур на Мачу Пикчу е около 600 долара на калпак. Поселението е като несебърска улица, пълно с хотелчета и квартири под наем, магазинчета и сергии с какви ли не сувенири и десетки ресторанти, предлагащи адаптирана и обезличена туристическа храна.

Билетите за заветния връх са в джоба ни и вече чакаме на спирката, за да се качим до горе за половин час. Пристига новичък, излъскан бус, в който стюард с униформа настанява туристите. Правостоящи не се допускат. Совалката оперира през целия ден, а цената в едната посока е около 8 долара. Ранното сутрешно тръгване е необходимо, за да се избегнат тълпите и жегите. Има юнаци, които поемат по пряката стръмна пътека нагоре и пеша, но ние си пазим силите за обиколка по всички нива на терасирания град и за изкачване до Портата на слънцето. Тя се намира на час нагоре в Старата планина (каквото означава в превод Мачу Пикчу) и е като тясно гърло, свързващо Пътеката на инките с непристъпния град.



бутони за социални мрежи