Горчиво за сладкото

Отглеждането й, както и производството на захар, постепенно се разпространяват в Китай, Персия, Египет и Америка, които до началото на XIX век са и нейни основни производители и износители. Поради неблагоприятните климатични условия за отглеждане на тази култура Европа дълго време е била принудена да внася сладкото изкушение на високи цени от задморските страни и да търпи сериозни ограничения в неговата консумация и разпространение. Има сведения, че през 1319 г. в Англия цената на 1 паунд захар е два шилинга, т.е. сегашни  около 100 долара за килограм!

За съжаление с последвалото чувствително намаление на цената на захарта нейната консумация в световен мащаб достига колосални размери. Днес световното потребление на захар е 120 милиона тона! На всеки американец – от пеленачето до стареца, се падат по 45 кг захар годишно или около 120 грама на ден. У нас консумацията на захар на глава от населението е около 36 килограма годишно, което е значително над нормата за здравословно хранене. А в началото на миналия век тя е била само 2 кг…

Относително ниската цена на захарта предопределя колосален ръст на производството и предлагането на най-разнообразни лакомства, в които тя заема централно място – всевъзможни тестени изделия, бонбони, шоколади, сладоледи, напитки и т.н., и т.н. Тази “сладка” индустрия в наши дни е достигнала страховити, ужасяващи за диетолозите и лекарите, размери.
Доказано е, че усещането за сладост и удоволствие, което изпитваме при консумиране на изброените изкушения, е свързано с отделянето на т.нар. ендогенни опиати в мозъка, което води до формиране на определена психическа зависимост.

Невъзможността да си ги набавим се проявява с характерните за всички останали опиати абстинентни симптоми – нервно напрежение, силна раздразнителност, треперене и т.н. При поредния въглехидратен залп, с който сме бомбардирали своя организъм, той отговаря със залп от хормона инсулин, отговорен за усвояването на глюкозата, в която се превръщат повечето въглехидрати, постъпили  в нашия организъм. Освен тази изключително важна задача инсулинът изпълнява и много други съществени функции – участва в регулирането на кръвното налягане, температурата на тялото, дишането, бъбречната филтрация и т.н.

Така с поредната порция захари в една или друга степен се повлиява функционирането на жизненоважни органи и системи на организма. Но и това не е всичко. Инсулиновият залп стимулира навлизането в мозъка на аминокиселината триптофан и превръщането й в серотонин. Сега с положителност се знае, че на този хормон ние дължим възможността да изпитваме радост, щастие, удовлетворение, както и чувството за добър тонус. Неслучайно в популярната литература серотонинът е известен като “хормон на щастието”. “Изпитана” бабина рецепта за добър сън и ведро утро е... бучка захар, преди да прегърнете възглавницата.



бутони за социални мрежи