Черешата - плод от Райската градина

В народния ни фолклор ненапразно най-сочните устни са черешовите. Червените плодчета „овкусяват” и кожата. Махат се костилките, добавя се мъничко зехтин и лицето грее. Кожата става по-сияйна и ако към черешите се прибавят лимонов сок и мед.

Черешите често се оказват златни. Не само зарази вкуса и полезните им свойства, но и заради цената. Едва ли има някой, който да не се шокира при мяркащи се по сергиите цени от 50 лева за килограм в началото на април. Все едно черешата е екзотично дърво, растящо не в почти всеки нашенски двор, а само в далечен край на света.

Производителите обикновено се оправдават със суровата зима. Казват, че цената им скача поне 5 пъти от овощната градина до сергията, но логично обяснение за това липсва. Между три и седем лева вървят в края на май, което пак си е доста тайнствено формулиране на цени.
Сладкият плод излиза солен, а търсенето му преди голямата лятна задушница никога не спира - поне килце, за да се спази традицията.

Черешите радват и очите, тъй като зареждат с ведрост и оптимизъм. Ненапразно хит в Щатите по време на Голямата депресия през миналия век става песента „Животът е просто купа с череши”. Пее се, че въпреки трудностите не бива да губим усмивката си.


Любопитно
Древните кулинари са оценили достойнствата на черешите векове преди нашата ера. Естествено, тогава за култивиране и дума не е можело да става и хората са използвали това, което директно им е поднасяла природата. А тя се е престарала, като е създала черешовите дървета с гигантски ръст. И преди появата на новите сортове са били градинските великани. Истински проблем обаче било брането на вкусните плодове. Предците ни са разчитали главно на птиците, защото директното им достигане на дървото е било почти невъзможно. При култивирането им първото, което са направили хората, е било да създадат сортове, чиято височина е удобна за бране.



бутони за социални мрежи