Консервантите – не може без тях

Изхранването на седеммилиардното население на Земята се превърна в изключително важен проблем, за решаването на който е мобилизиран интелектуалният потенциал на цялото човечество.

По данни на ООН почти всеки шести човек на нашата планета гладува или търпи сериозни лишения. Освен хуманитарни и икономически проблеми това състояние (което се очаква чувствително да се влоши) води и до сериозни политически трусове, заплашващи стабилността на цели региони на света. На фона на тази съвсем неоптимистична картина фактът, че значителна част от произведените в света храни поради изтичане на срока на годност се развалят и изхвърлят, е повече от тревожен.

При плодовете и зеленчуците щетите достигат до половината от произведената продукция! Само в Англия загубите от унищожените поради негодност храни възлизат на повече от 5 милиарда лири годишно. Понятно е, че в удължаването на срока на годност на храните се крият огромни резерви, чието използване би решило редица от важните проблеми на нашето съвремие.

Консервирането на храните, макар и в далеч по-примитивен и ограничен вид, е било познато още в древността. Първоначално за целта били използвани достъпни материали като сол, восък, мед, вино и някои ароматни растения, а по-късно други, получени в резултат на развитието на различните технологии – оцет, спирт, етерични масла и т.н. Сериозна крачка била направена през 1795 г. с изобретяването от французина Никола Апер на консервената кутия. През 1802 г. край Париж заработва първата консервна фабрика, с което се поставя началото на една индустрия, чиито мащаби в наши дни са наистина колосални.

Следващата важна крачка била направена в САЩ през 1834 г. от Джейкъб Пъркинс, който конструирал и патентовал първия хладилник, работещ с етер. И двете изобретения имат огромен принос за решаването на проблема с удължаването на срока на годност на храните, но не го решават изцяло... Освен това при консервирането и хладилното съхранение повечето от продуктите в значителна степен губят натуралната си свежест, вкусови качества и хранителна стойност. За да не се случва това, в хранителната промишленост се използват т.нар. консерванти, „картотекирани” съобразно Европейското законодателство под кодовите номера от Е200 до Е299.



бутони за социални мрежи