Културно наследство - „Бистришките баби”

До този момент два наши културни артефакта – „Бистришките баби” и нестинарството, са в списъка на шедьоврите на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО.

Наскоро ви разказахме за символиката и сакралността на нестинарството, както и за проблемите при съхранението на огнения танц чрез комерсиализацията му.

Още един шедьовър на българския фолклор и автентични традиции беше включен в листата на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО през 2005 година – „Бистришките баби”. С уникалното си пеене тези български жени носят славата на страната ни по целия свят. Те представят автентични песни от шоплука. Специалистите определят изпълнението им като диафония, известна още като шопска полифония – специфичен вид полифонично пеене, при което един или два гласа оформят извивките, докато другите певци поддържат монотонно пеене, което се удвоява или преминава в триглас, придружавайки така водещите певци.

За да се докоснем по-отблизо до този роден феномен, посетихме знаменитата фолклорна група в читалището на Бистрица. Селото се намира в подножието на Витоша и на 10 километра южно от София. То е родно място и на първия български оркестър, създаден седем години преди „Бистришките баби” – през 1936 г. По инициатива на Деян Матейн (тамбура), Йордан Белкин (гъдулка), Ангел Кривински (гайда) и Стоян Рангелов (кавал) - всичките родом от Бистрица, се създава прочутата фолклорна група „Бистришка четворка”.

Днес читалището продължава да развива своята просветна и културна дейност. При посещението на екипа ни на първия етаж танцуваха млади хора от ансамбъла, деца репетираха във вокална група, а „Бистришките баби” се събираха на втория етаж. Всички се изчакват, защото някои се прибират от работа, други живеят в по-далечен край на селото, трети прибират децата си от детска градина и с тях идват на репетиция.

„Една от първите баби във фолклорната формация беше баба Нада. Тя беше вдовица много години. Въпреки че цял живот е била сама, тя се справяше с грижите от ежедневието, гледаше си децата и не отсъстваше от репетиция. Тя казваше, че всичко си те чака вкъщи, затваряш вратата и излизаш. Когато се върнеш, домашната работа пак ще си е там, няма да избяга. Много бойни баби бяха...”, сподели една от певиците – Илка Петрова. Преди разпявката те разказаха, че всъщност уникалната техника на пеене се е запазила още от предхристиянски времена.



бутони за социални мрежи