За депресията, страховете и неврозите при децата

Според психолозите обаче децата са по-честите жертви на неврози, а корените на това състояние при възрастните трябва да се търсят в детството. Как да разграничим нормалните за всяка възраст страхове от признаците на нервно разстройство и какво трябва да предприемат родителите?

При здравите деца страховете се пораждат от реални житейски ситуации – филми, страшни разкази т.н.

Бебетата се плашат обикновено от силен звук или приближаването на едър предмет. Спокойствието на едногодишното дете зависи от състоянието на майката – ако тя е уплашена, страхът се предава и на него.

При 2-3-годишното дете се появява страх от болка, от лекар, а също и от приказните герои-злодеи. 6-7-годишните вече осъзнават реалността на смъртта или загубата на близки хора.

Социалната среда определя страховете в училище – те най-често са породени от опасенията, че няма да бъдат оправдани очакванията на учители, родители, съученици.

Решаващо е проявеното разбиране. Например, ако детето се бои да заспи само в тъмното, не бива да бъде принуждавано насила „да свикне, да се престраши”. В такъв случай има опасност да се прибави и опасението от насмешка или родителски гняв. Пътят до неврозата оттук е кратък.

Каквито и да са детските страхове, към тях трябва да се покаже разбиране и съпричастност, да се подходи като към нещо нормално, което са изпитвали всички като малки. Психолозите често подчертават еволюционното значение на страха като стимул да бъдат открити по-безопасни и сигурни начини за постигане на желаната цел.

Ако детето не намери нужната подкрепа, то може да зацикли в страха си и той да се превърне във фобия. Фобията е натрапчив страх и е симптом на невроза. Детето става затворено и неуверено или напротив - избухливо и агресивно.

Развитието на невротични страхове може да е и генетично обусловено. Невротичните страхове са устойчиви, съпроводени са с безсъние, сърцебиене, загуба на апетит. Много важно е при първите подобни признаци да се потърси детски психолог или психиатър.

Преди това обаче е нужно да се поговори обстойно с детето. Ако то осъзнава необосноваността на страховете си и иска да се освободи от тях, то проблемът не е толкова обезпокоителен. Но ако наистина е убедено, че под леглото му се крие чудовище например, незабавната консултация с психоневролог е наложителна.