Подробно за фосфора

Обсебен от тази безумна идея, войникът в оставка от Хамбург Хенинг Бранд – човек без образование, но амбициозна и авантюристична натура, решил, че всичко жълто на този свят съдържа жадувания метал. В плен на тази мисъл той се снабдил от местните казарми с около тон урина и дни наред, всред неописуеми зловония, я изпарявал и накалявал. И чудото станало! След дълги усилия и душевни терзания Бранд получил восъкообразно вещество, което светело в тъмнината.

Съзерцавайки призрачната светлина, мистично настроеният откривател решил, че е постигнал заветната мечта на алхимиците – философския камък. По този странен и вълнуващ начин през 1669 г. бил открит един от най-важните химични елементи на нашата планета – фосфорът, комуто било съдено да изиграе важна роля в човешката история и чието значение за живота на Земята е повече от неоценимо.

В човешкия организъм неговото съдържание е около 1%, като основното му количество (85%) е съсредоточено в костните тъкани и зъбите, в изграждането на които участва и друг химичен елемент – калцият. През 1939 г. немецът доктор Ханс Айкерман изолирал от семената на соята особена, съдържаща фосфор липидна фракция, която през 1846 г. френският химик Морис Гобли открива и в жълтъка на яйцето. Последният нарекъл това вещество лецитин.

Оказало се, че той е изграден от глицерин, две мастни киселини (в лецитина това са полиненаситените и особено ценни незаменими мастни киселини линолова и алфа-линоленова), фосфорна киселина и аминоалкохол (в лецитина това е холин – витаминоподобно вещество, от който организмът синтезира ацетилхолин, участващ в провеждането на нервните импулси). По-нататъшните изследвания показали, че лецитинът принадлежи към особено важна група биологично активни вещества – фосфолипиди, чието значение за човешкия организъм е наистина неоценимо.

Без преувеличение може да се каже, че тези вещества са жизненоважни не само за организма като цяло, но и за всяка от неговите над 600 трилиона клетки. Установено беше, че заедно с холестерола те са основния градивен елемент на клетъчните мембрани, представляващи входно-изходния пропускателен пункт на клетките. Но докато холестеролът им придава твърдост и здравина, то фосфолипидите им осигуряват пластичност, еластичност и по-добра пропускливост. За съжаление с възрастта количеството на холестерола в клетъчните мембрани нараства за сметка на фосфолипидите, което се отразява неблагоприятно на тяхната пропускливост и функциите на клетките като цяло.