Нелекуваната сънна апнея води до редица усложнения

- Доц. Стайков, какви са симптомите на сънната апнея?

-  Синдромът на обструктивна сънна апнея се характеризира с повтарящи се и продължаващи повече от 10 секунди прекъсвания (апнеи) или намалявания (хипопнеи) на дихателния поток по време на сън. При клинично значимите форми на сънна апнея, обикновено се установяват повече от 20 апнeи или хипопнеи за един час. Имаме пациенти, които спират да дишат 60 – 70 - 80 пъти на час. Тези дихателни паузи всъщност са съпроводени със снижаване на кислорода в кръвта – т.нар. кислородна десатурация. Това може да бъде опасно състояние, тъй като по време на тези апнеични паузи не достига кислород до жизнено важни органи, включително и до мозъка. Прекъсванията на дихателния поток могат да имат различна продължителност. Имаме пациенти, при които спирането на дишането е над минута - минута и половина. Това е съпроводено също така и с хъркане. Именно хъркането е и един от първоначалните сигнали, че може би се касае за сънна апнеа. Мъжете страдат по-често от жените и са обикновенно в млада, творческа възраст. А първият човек, който дава знак за наличието на заболяването, в повечето случаи е съпругата, която не може да спи от хъркането на мъжа си. Но хъркането не е медицински проблем, съшествува т.нар. доброкачествено хъркане, което не води до здравословни поражения. Когато обаче хъркането е съпроводено със спиране на дишането, тогава вече вероятно се касае за обструктивна сънна апнея.

- Как се диагностицира сънна апнея?

-  Основната диагностика е с полисомнографски запис в лаборатория за нарушения на съня, проведен от специалисти с необходимата апаратура. Когато смятаме, че вероятно се касае за пациент със обструктивна сънна апнея, провеждаме само респираторна полиграфия, това е частична полиграфия. Но в повечето случаи се прави пълно полисомнографско изследване, което характеризира отделните елементи на съня.

- Възможно ли това да стане без апаратура?

-  Диагнозата без апаратура е неточна и несигурна. Възможно е да се постави чисто клинично, но това не е точна диагностика и не звучи сериозно. Иначе от клиничните белези един от най-сериозните е хиперсомнията през деня. Това е повишена дневна сънливост, която води до нарушение на концентрацията и вниманието през деня. Възможно е и заспиване по време на шофиране, което може да доведе до тежки последици. Срещат се заспивания в театър, в кино, пред телевизора и т. н. Но диагностицирането на болестта се прави в лаборатория за изследване на съня.

- Какви са другите разновидности на болестта?

-  Сънната апнея, освен обструктивна, може да бъде от централен произход или смесена. Проучване показва, че около 5% от хората в САЩ страдат от такова заболяване, без да са били диагностицирани. В България нямаме такава статистика. У нас това заболяване не е много познато, а за нещастие се среща изключително често.

- Доколко опасно може да бъде това заболяване и може ли да предизвика различни усложнения, ако не се лекува?

-  Всеки човек може да си представи какво се случва, когато нивото на кислород в кръвта му е ниско и сънят му е фрагментиран за продължителен период от време. Към краткосрочните последствия на сънната апнея спадат изразена дневна сънливост, раздразнителност, главоболие, нарушения в концентрацията и вниманието, сексуална дисфункция, тревожност, понижено настроение, инциденти на работното място и по време на шофиране, нарушено качество на живот. Известен факт е, че 15-20% от всички автомобилни катастрофи се дължат на заспиване на волана. Дългосрочните последствия от нелекувана обструктивна сънна апнея са високо кръвно налягане, сърдечни заболявания, нарушен глюкозен толеранс, когнитивен дефицит, исхемичен мозъчен инсулт. Над 40% от пациентите с обструктивна сънна апнея страдат от артериална хипертония.Около 50% от пациентите с артериална хипертония развиват обструктивна сънна апнея.Дори лека форма на обструктивна сънна апнея е рисков фактор за артериална хипертония. Пациентите с нелекувана обструктивна сънна апнея могат да станат резистентни към лекарствата за кръвно налягане. Настъпващото по време на дихателните паузи снижаване на кислорода в кръвта може да доведе до късни сърдечно-съдови усложнения. 40-50% от пациентите със застойна сърдечна недостатъчност имат дихателни нарушения по време на сън.Много от механизмите при сънна апнея играят роля и при застойната сърдечна недостатъчност. Ефективното лечение на сънната апнея подобрява кръвно-захарния профил при пациенти със захарен диабет II тип.

Установено бе, че обструктивната сънна апнея е независим рисков фактор за мозъчен инсулт и повишава 2-2.5 пъти риска от него. Предполагаемите механизми са системно повишаване на кръвното налягане, хронично нощно снижаване на мозъчния кръвен ток, увреждане на кръвоносните съдове, засилване на атеросклеротичния процес. Обикновенно пациентите със сънна апнея имат и други рискови фактори за мозъчен инсулт, като повишено кръвно налягане и затлъстяване. Около половината от болните с мозъчен инсулт имат дихателно нарушение по време на сън. 

- Какви са съвременните методи за лечение?

-  Терапията на обструктивната сънна апнея се състои от общи мерки, лечение на придружаващите заболявания, както и от прилагане на специфични апаратни и хирургични методи. Общите мерки включват спазване на хигиена на съня, намаляване на теглото, сън в странично положение, прекъсване употребата на алкохол и на сънотворни средства вечерно време и др. Употребата на алкохол и сънотворни медикаменти, преди всичко от групата на бензодиазепините,  води до увеличаване честотата и продължителността на дихателните паузи, тоест до влошаване на сънната апнея. Основното лечение при това заболяване е подаването на постоянно позитивно налягане в дихателните пътища (СРАР - Continuous Рositive Аirway Рressure) чрез апарат снабден с назална маска. Наличието на изразена дневна сънливост е индикация за приложение на СРАР. По време на СРАР-лечението пациентът диша спонтанно и получава постоянно въздух под повишено налягане през назална маска. Това води до намаляване и пълно изчезване на апнеите и хипопнеите. Налягането необходимо за всеки пациент се определя със СРАР-устройства чрез титриране в лаборатории за изследване на сънни нарушения.Около 80-85% от пациентите  лекуващи се за обструктивна сънна апнея – използват CPAPтерапия с назална маска.

- Колко време пациентите трябва да спят с тази маска?

-  Случва се така, че обикновено след няколко месеца добър сън с такъв апарат пацентите се чувстват много добре. Изчезва дневната сънливост, чувството на бодрост през деня се възвръща, изчезва заспиването на воляна, сексуалната функция се възстановява. Подобрява се цялостният метаболизъм на организма, изчезва хипоксията. При повечето пациенти настъпва постепенна редукция на теглото. Нормализира се и кръвното налягане, като в част от случаите пациентите намаляват или спират приема на антихипертензивни лекарства. Захарният диабет или повишената инсулинова резистентност също се регулира. Рискът от инсулт и инфаркт намалява значително и се изравнява с риска при другите хора.

- Това ли е единственият начин за лечение?

-  Както казах около 80-85% от пациентите в световен мащаб използват CPAPтерапия с назална маска. Това е най-добрият начин за лечение. Хирургичната корекция за разширяване на горните дихателни пътища се провежда предимно при по-млади пациенти с аномалии на горните дихателни пътища и лека форма на обструктивна сънна апнея, като най-често провежданата манипулация е увуло-палато-фаринго-пластика. Но приспособяването към CPAP е най-доброто лечение. Препоръчваме на пациенти ни, които не могат да си закупят такъв апарат да не спят на гръб, както и спиране на алкохола или хапчетата за сън вечерно време. Тези две неща още повече влошават сънната апнея, защото отпускат мускулатурата и обструкцията на трахеобронхиалното дърво става още по-тежка. Препоръчваме  - редукция на килограмите. Отслабването води винаги до подобряване на сънната апнея.

- Как става проследяването на пациентите?

-  Около три месеца след диагностициране на сънната апнея провеждаме отново диагностича полиграфия едновременно със собствения CPAPапарат на пациента, за да докажеме обективно снижаване на честотата на дихателните паузи и възстановяване на нивото на кислород в кръвта. Ако пациентът се чувства добре, може дори да махне маската. Той самият решава това с оглед на състоянието си и това, как се чувства.