Проф. Татяна Червенякова: Грипът си отива, но сега са най-тежките усложнения

Проф. д-р Татяна Червенякова е изпълнителен директор на Специализираната болница за активно лечение по инфекциозни и паразитни болести „Проф. Ив. Киров”. Тя е преподавател в Катедрата по инфекциозни болести, епидемиология, паразитология и тропическа медицина на Медицинския университет в София. Завършила е медицина през 1978 г., има аспирантура в Института по вирусология, Москва. Специализирала е детски и инфекциозни болести, гастроентерология, етиология и диагностика на вирусните хепатити, имунодиагностика на урогенитални и белодробни инфекции, абдоминална ехография. Специализирала е във Великобритания и Чехия. Председател е на
Българското дружество по инфекциозни болести.

-  Проф. Червенякова, напоследък докторите са обект на много критики, обвинения в некоректност, липса на професионализъм. Как гледат на това инфекционистите?

-  Става ми болно,  тъй като напоследък зачестяват оплакванията от пациенти, а в немалка част те са неоснователни. Медиите  са изпълнени с негативни  новини за корупция, за закъсняло, или неправилно лечение. Има и стряскащи заглавия, напр. как в България при сериозна диагноза можеш да умреш, а в европейска страна те спасяват.  Мисля, че нашата школа е много добра и сме напълнили Европа с български лекари и сестри. През последните години разрушихме много от обучението и специализациите, има тежки проблеми в системата на здравеопазване, но има чудесни лекари и сестри.  При малко повече воля нещата ще се случат и в системата на здравеопазване.  Лекарите, както и учителите, са хора, на които трябва да се вярва. Не трябва да се пипа грубо, да се отрича тотално, защото  това разклаща доверието, което е пагубно и за медицинските специалисти, и за пациентите, и за обществото като цяло.  Ето,  само в  последната седмица нашият екип се сблъска с  изключително тежки състояния  на  варицела при деца в кърмаческа възраст. Това е заболяване, за което ние държим сигурен медикамент в ръцете  си. И независимо от това бяхме изправени пред сериозно предизвикателство, и успяхме, и не успяхме да се справим. Тази болка от неуспех в определена ситуация боли, повярвайте ми, дълго. Естествено, и сред нас, както във всяка професионална среда  има по-ангажирани и по-неангажирани хора, но Българското дружество по инфекциозни болести е колектив с изявени личности, с ежегодни срещи и добри контакти със специалисти от чужбина и колеги от други специалности. Ако успеем да съхраним приемствеността в поколенията и предадем знания и опит на младите колеги, ще смятам, че съм успяла като председател  на дружеството.

-  Кои  са основните предизвикателства пред специалистите по инфекциозни болести?

-  Възникват нови инфекциозни заболявания, завръщат се позабравени стари, има коинфекции и т.н. Дискутират се нови теми, произтичащи от ежедневните проблеми и развитието на технологичните достижения като теми, свързани с  ваксинопрофилактиката, с терапевтичното  поведение, диагностиката. Търсят се адекватни решения в клиничната практика,  очертават се нови  перспективи, алгоритми на лечение, постигане на професионален консенсус за подходи при дадени заболявания. Ето, в момента се говори за нов птичи грип в Китай – H7N9. Това налага необходимост от  споделяне, от нови дискусии. Горещи са темите  за кърлежовия енцефалит, за западнонилския енцефалит.  На последния ни конгрес имаше презентации за хепатит на Е, заболяване нехарактерно за България, но вече с немалък брой случаи.  В  центъра на дискусиите бяха новите  противовирусни средства за лечение на грип, възникването на резистентност спрямо тях, т.нар. инхибитори на невраминидазата.

-  Наясно ли сте вече с новия вариант на птичия  грип?

-  При новия щам заразата преминава от птиците към човека и е опасно главно за хората, които работят в птичи ферми, или имат пряк достъп до живи птици. Не е доказано предаването на вируса от човек на човек. Но независимо от това фактът, че има смъртни случаи на хора, държи на крак медицинската общност с целия диагностичен и терапевтичен потенциал. До момента има  71 потвърдени случая на H7N9 , има и починали.

-  На каква фаза е сезонната грипната епидемия у нас?

-  Сега е краят на повишената заболеваемост. Обикновено най-тежките случаи са или в началото на епидемията, или в нейния край. Най-често това е развитието на грипен енцефалит, менингоенцефалит, мозъчен оток, пневмония, усложнения като отит, но  епидемията затихва. Отивайки си, грипът върви отново в компанията на другите  респираторни вируси –  парагрипни вируси, аденовируси, риновируси и др.

-  СПИН е едно от най-големите предизвикателства пред инфекционистите. Какви са новите тенденции в заболеваемостта и в лечението у нас?

-  Това е  най-интересното предизвикателство във вътрешната медицина, въобще. Ние се шегуваме, че който разбира от СПИН, разбира по принцип от вътрешна медицина, защото това заболяване е свързано с опортюнистични инфекции на оснавата на имунодефицитно състояния, с непрекъснато търсене и прилагане на нови антиретровирусни медикаменти. Опитът от лечението при това заболяване е ценен, тъй като може да се използва и при други вирусни заболявания.

-  България се намира на кръстопътя на две СПИН епидемии – в Западна и в Източна Европа. У нас темпът на разпространение на болестта е по-слаб в сравнение с източната част на континента, Украйна например. Докато до  2004-2005 г.  основният път на разпространение на болестта беше по хетеросексуален път,  сега става дума главно за мъже, правещи секс с мъже и венозни наркомани. В Западна Европа  по-честа е инфекцията сред мъжете, правещи секс с мъже, докато в Източна – сред венозните наркомани. Ние сме по средата.  България не се намира в някаква изключителна ситуация, болестта се разпространява с ниско темпо, но тенденцията към увеличение е ясна – заразените нарастват средно с по 100 годишно.

Туберкулозата продължава да бъде честа опортюнистична инфекция и тя, заедно с вирусните хепатити B и С, създават трудности при   лечението. Към момента интерес представляват новите антиретровирусни медикаменти, насочени към вирусните депа. Усилията са насочени към  атакуване на депата на вируса на СПИН, за да не се допуска реактивация и персистиране на инфекцията. Проблемът с резистентността на вируса и от тук терапията са ежедневни проблеми.

-  Има ли наш български принос в изучаването на тези нови болести?

-  Има млади лекари с интереси и публикации в областта на витамин D недоимъчни състояния при СПИН болните, метаболитни синдроми при пациентите със СПИН, резистентност и съвременно лечение при коинфекции и пр. Това са сериозни научни теми и се радвам много, че имаме млади амбициозни специалисти.  Ако успеем да ги задържим и мотивираме да продължат да работят у нас, е може би най-ценното, което можем да направим. На полето на инфекциозните болести у нас се прави всичко, което се прави и в Европа. Имаме и медикаменти, и организация, и  добро качество на здравните услуги. В дружеството членуват около 110 специалисти, които са изключителни.

-  Вероятно тогава новата професионална интернет платформа CredoWeb, която ще свърже лекари и пациенти, лекари и институции, ще ви бъде полезна?

-  Много се зарадвах на тази нова платформа CredoWeb, защото почти няма професионални сайтове, в които лекарят може да сподели мисли с колеги. Ето, вчера имахме изключително тежък случай на грипен енцефалит при млада жена. Наложи се  и консултация с невролози. Като интердисциплинарна специалност  ние често се нуждаем и от професионалната подкрепа на други колеги. Същевременно инфекционистите са на „ти” с вътрешните болести и могат да бъдат много полезни при редица казуси. Има една шега, която напълно работи в практиката: ако нещо не ви ясно при някое заболяване, консултирайте и с инфекционист, може и да помогне. Той  гледа под  по-друг ъгъл  клиничните симптоми и това наистина може да помогне в диференциално-диагностичен план. Инфекционистът сравнително бързо може да постави диагноза тетанус, ботулизъм, заболявания, със средно 4-5 случая годишно. Кърлежовите енцефалити също  са  редки и могат да се диагностицират навреме само ако се търсят с мисъл и целенасочено. Същото важи и за вътреболничните инфекции. Все пак инфекциозните болести са динамични заболявания. Има и малко екзотика, често са шоковите състояния, решенията трябва да се вземат бързо. Това не са хроничните заболявания във вътрешната медицина. При повечето инфекции заболяванията са самоограничаващи и изходът е добър. Неслучайно по света инфекционистите са консултанти, те определят антибиотичната политика, те са хората, които имат поглед и върху по-редките и позабравените стари заболявания. При критични епидемиологични или спорадични ситуации винаги излизат на гребена на вълната и са онзи стълб, без който не може общественото здравеопазване.

Добре е младите колеги да използват новата интерактивна платформа. Това ще даде възможности за контакти, за обмен между специалисти от отделни области. 

Има и какво да се обсъжда в здравната политика, особено във финансовата й част.  Защото ентусиазмът е до време. Ако финансирането на лекарския труд обезпечава стандарт за живот над средния, нещата ще си дойдат на мястото. Защото България винаги е продуцирала невероятни професионалисти, знаещи, можещи, ценни хора.

-  Вашата болница готова ли е за електронното здравеопазване? Какво според вас още липсва? 

-  Ние всички заедно в Европа се учим в тази област. Със сигурност то трябва да се въведе и това ще стане. В качеството си на директор на Специализираната болница за инфекциозни болести виждам колко е важно да мога да контактувам електронно с институциите, обмена на информация за всеки пациент и др. Всеки пациент вече може да си види електронното досие в НЗОК. Моят въпрос обаче е как ние, колегите, можем да общуваме помежду си в ежеджевния професионален живот, т.е. как аз като лекар да получа данните от досието на  болния, когато той постъпи в нашето здравно заведение.  Важно е да се знае дали  този човек има някакво хронично заболяване,  съпътстващи клинични проблеми и да се осъществи обмен на информация между лекарите. Не е редно това да става чрез личните ни електронни адреси. Тези неща, задължително ще станат,  по-бързо или по-бавно, но са бъдещето.