Диабетът и хипертонията удрят и бъбреците

Доц. Симеонов, какви правила трябва да следва всеки човек, за да работят бъбреците му нормално до края на живота?
- През последните години все повече се обръща внимание, че серумният креатинин – най-масовият показател за оценка на бъбречната функция, трябва да се следи наравно с кръвната захар и холестерола. Оказва се, че доста пациенти имат леко покачен креатинин, без изобщо да подозират за това. Съветът ми е дори и без никакви оплаквания, хората над 40-годишна възраст веднъж годишно да проверяват креатинина си, което става чрез взимане на венозна кръв.

Ако се установят навреме увеличени стойности, има ли начин да се противодейства, така че да не се стига до необходимост от хемодиализа?
- Точно това е целта на скрининговото изследване. Разбира се, ако се окаже, че има повишени стойности, трябва да се проверят и други показатели, за да се види причината. Чрез адекватното лечение имаме възможност да забавим и дори да спрем влошаването на бъбречната функция.

Има ли други достъпни изследвания за дейността на бъбреците?
- Всъщност най-бързият и достъпен тест е изследването за наличие на белтък в урината. Този тест може да се прави дори в домашни условия, ако човек разполага със съответните тест-ленти и знае как да борави с тях. По принцип в урината не трябва да има белтък. Ако такъв се намери, трябва да се търси причината.

Какви са основните врагове на бъбреците?
- Статистиката в държавите, в които се събират и обработват действително достоверни данни, сочи, че основните масови врагове на бъбреците са захарният диабет и артериалната хипертония. Тези заболявания засягат огромна част от популацията, поради което и голям брой хора са застрашени от влошаване на бъбречната функция. Затова периодичните изследвания на бъбречните показатели са особено важни за пациентите с високо кръвно налягане и захарна болест.

Масовото впечатление е, че тежко бъбречно заболяване представляват камъните в бъбреците.
- Това се дължи на факта, че често нефролитиазата протича с кризи, болки, повишаване на температурата, влошаване на общото състояние. Днешната медицина се справя доста успешно с конкрементите в урологичния тракт, защото имаме методи за тяхното „разбиване” чрез модерна апаратура, без да е необходима операция. Самите камъни вече не са чак толкова тежък проблем, но ако те причиняват чести инфекции и обструкция на пикочните пътища, с течение на времето също могат да станат причина за влошаване на общата бъбречна функция.

Преди въвеждането на методите за извънбъбречно очистване на кръвта (хемодиализа и перитонеална диализа) бъбречната недостатъчност е водила до лош край. Какви са днес възможностите?
- В България диализата е относително добре развита като мрежа. Общият брой на пациентите е близо 3500 души, които се поемат от около 65 центъра. Все още обаче имаме какво да направим по отношение на точната диализна тактика. Апаратурата ни е много добра, но можем да повишаваме още квалификацията на лекарите. Нужно е и повишаване на цената на процедурата, която се заплаща от НЗОК, за да получават пациентите максимално адекватна грижа.

В момента вие практикувате в един по-малък център. Зависи ли качеството на диализното лечение от големината на болницата?
- Не бих казал. Важно е какви специалисти работят, с каква техника и при каква организация на лечебния процес. Мога да кажа, че съм напълно спокоен за пациентите, които се обръщат към нас, защото здравното заведение е универсално, има основните отделения и съвременна апаратура. Така можем да реагираме при всякаква ситуация.

Да се върнем към началото на интервюто – какво да правим, за да са здрави бъбреците ни?
- Профилактиката на диабета и хипертонията, поддържането на оптимално телесно тегло, ограничаването на готварската сол и адекватният двигателен режим пазят не само бъбреците, но и целия организъм. А ранното откриване на бъбречните проблеми е до голяма степен гаранция за адекватното им лечение.