СЗО: Цигарите са най-голямата причина за смърт в световен мащаб

Глобалната епидемия от тютюнопушене всяка година води до смъртта на около 6 милиона жители на планетата, както и на около 600 хиляди души, които не са пушачи, но са потърпевши от вредното вторично въздействие на цигарения дим.

Това предупреждава Световната здравна организация по повод утрешния 31 май, който се отбелязва като Световен ден без цигарен дим, пише БТА.

Ако правителствата по света не предприемат необходимите мерки - до 2030 г. преките жертви от употребата на тютюн биха нараснали на 8 милиона годишно, смятат експертите от СЗО, като отчитат, че тютюнопушенето е първата и най-голяма причина за смърт в световен мащаб.

Изследвания показват, че в Европейския съюз тютюнопушенето е причина за смъртта на повече от половин милион души всяка година. Смята се, че 25 на сто от всички смъртни случаи, дължащи се на рак и 15 на сто от всички смъртни случаи в ЕС могат да бъдат приписани на тютюнопушенето. Според последни актуални данни на европейската статистика - пасивното пушене причинява смъртта на над 16 000 непушачи сред населението на Евросъюза и това прави по един смъртен случай на всеки 32 минути.

Целта на предстоящия Световен ден без цигарен дим е да накара страните по света да спазват Рамковата конвенция на СЗО за борба с тютюнопушенето, да въведат строги мерки за хората, които започват да пушат или продължават да пушат, с цел да се намали техният брой в световен мащаб, както и да се въведе пълна забрана на стимулирането и спонсорирането от реклами на тютюневи изделия.

Какви са мерките срещу тютюнопушенето по света?

През 1993 г. Агенцията по защита на околната среда в САЩ провъзгласява цигарения дим за канцероген от клас-А. Този факт се потвърждава от министерството на здравеопазването на САЩ през 2000 г. и от Международната агенция за изследване на рака при СЗО през 2002 г.

Според анализите на здравни експерти от СЗО - тютюнът се явява най-значимата, но и най-предотвратима причина за смърт в световен мащаб, като в днешно време причинява смъртта на всеки десети жител на планетата.

Големи части от САЩ и Канада са превърнати в зони без тютюнев дим посредством прилагането на различни държавни и местни закони. Днес 80 на сто от канадците и 50 на сто от американците живеят в райони, където е наложена пълна забрана за тютюнопушене.

По данни на Федералната търговска комисия на САЩ, цитирани от „Ройтерс”, за десет години /2001-2011 г./ обемът на продажбите на цигари в САЩ вследствие въведените забрани и различни кампании, е паднал почти двойно - през 2001 г. са били продадени 402 милиарда цигари, а през 2011 г. - 274 милиарда цигари. Броят на пушачите в САЩ също е намалял - от 33 на сто - до 19 на сто, вследствие предприетите от държавата мерки за ограничаване на тютюнопушенето в страната.

През 2004 г. Ирландия става първата държава в света, в която е наложена тотална забрана на тютюневите изделия. В рамките на ЕС още няколко страни имат пълна забрана на тютюнопушенето - Швеция, Испания, Великобритания. Забрана за пушене на обществени места, в заведения и ресторанти има в почти всички страни на ЕС, но мерките се прилагат в различна степен и по различни критерии.

Според здравни експерти мерките срещу тютюнопушенето трябва да бъдат насочени основно към подрастващите, защото в юношеска възраст се формират нагласите към тютюнопушенето и никотиновата зависимост.

Европейски училищен изследователски проект за употреба на алкохол, тютюн и наркотици, проведен в 36 европейски страни /включително и в България/ показва тревожни тенденции за употребата на цигари. В страните, участващи в проекта, между 26 на сто и 78 на сто от учениците са пушили цигари поне веднъж в живота си, като най-висок е този процент сред младежите в Латвия - 78 на сто. Следват Чехия - 75 на сто, Хърватска, Естония, Литва и Словакия - 70 на сто, България - 66 на сто. Най-нисък е процентът на учениците употребявали тютюн в Исландия - 26 на сто, Норвегия и Черна гора - 30 и 37 на сто.

Проектът отчита, че всеки четвърти ученик в изследваните 36 страни е пушил 20 и повече пъти, което е тенденция към пристрастяване към никотина. Около една трета от учениците /30 на сто/ съобщават, че са пушили преди 13-годишна възраст, като 7 на сто от анкетираните посочват, че пушат всеки ден от 13-годишна възраст.

Според друго изследване на „Евростат” - най-голям процент пушачи в ЕС има в Гърция - 42 на сто, следват България - 39 на сто, Латвия - 37 на сто, Румъния, Унгария, Литва, Чехия и Словакия - всички по 36 на сто.

Европейската статистика отчита също, че мнозинството от гражданите на ЕС подкрепят пълната забрана за пушене на обществени места, както и в офиси, ресторанти и барове. Поддръжката за ограничение на пушенето на публични места е най-силна в Италия и Швеция, докато Чехия, Австрия и Холандия са едни от малкото противници на такива ограничения.

Либерализацията на тютюнопушенето у нас - крачка назад или крачка напред?

Законът за здравето у нас забранява от 1 юни 2012 г. тютюнопушенето в закритите обществени места, включително в обществения транспорт, както и в закрити работни помещения. Нарушителите на този закон се наказват с глоба от 50 до 100 лева, а при повторно нарушение - от 100 до 300 лева. За юридически лица санкциите са от 500 до 1 500 лева, а при повторно нарушение - от 3 000 до 10 000 лева.

Въпреки това у нас има определени обществени нагласи за смекчаване на тези драконовски мерки срещу тютюнопушенето. „Атака” вече е внесла в деловодството на парламента предложение за отмяна на забраната за тютюнопушене в закрити обществени места.

За подобни нагласи намекна и новоизбраният премиер Пламен Орешарски, който посочи в телевизионно изявление, че вариантът с либерализирането на тютюнопушенето е да се намери балансирано решение, което да удовлетворява и едната, и другата група в обществото.

По данни на бизнеса - за последната година близо 30 хиляди души са загубили работните си места от въведените мерки, а много частни заведения са фалирали поради липса на посетители вследствие забраните, като загубите на собствениците на подобни заведения варират между 200 и 300 млн. лева за последната година.

Допитване на сайта на Министерството на здравеопазването обаче показва, че 84% от българските граждани са „за” пълна забрана на тютюнопушенето на обществени места, а за „частична забрана” - около 12 на сто. „Против” забрана на тютюнопушенето на обществени места са гласували около 4 на сто.

От 2005 г. в рамките на приетата първа Национална програма за ограничаване на тютюнопушенето в България са създадени и консултативни кабинети към регионалните здравни инспекции. През 2011 г. в тези кабинети са получили консултации над 2 200 души.

Национално представително проучване на Министерството на здравеопазването показва, че през 2011 г. броят на пушачите у нас е намалял незначително с няколко процента. През 2010 г. активните пушачите сред населението са били 41 на сто, през 2011 г. - този процент вече е 39 на сто. Като основни причини за тази тенденция се посочват мерките за ограничаване на тютюнопушенето на обществени места, както и поскъпването на тютюневите изделия.

Като тотални непушачи са се определили около 50 на сто от мъжете и близо 70 на сто от жените у нас.

Други изследвания на здравни експерти отчитат, че само за последната година у нас заради пълната забрана на тютюнопушенето са регистрирани около 1 600 инфаркта по-малко в сравнение с предходната година.