Перитонеалната диализа - изборът на активните пациенти

Хроничната бъбречна недостатъчност (ХБН) е състояние, при което настъпва необратима загуба на основните бъбречни функции - отделителна, регулираща, ендокринна. Най-честите причини за възникване на ХБН са захарен диабет, артериална хипертония, някои възпалителни, инфекциозни и урологични заболявания.

В началните стадии на болестта е възможно при пациентите да няма специфични оплаквания, но в по-напреднала фаза се появяват бърза умора, слабост и липса на апетит, гадене и повръщане, главоболие, отоци по тялото, намалено количество на отделяната урина до пълната й липса, повишено кръвно налягане и др.

Изследването за белтък в урината и стойностите на артериалното налягане са двата фактора, които ориентират личните лекари за риска от увреждане на бъбрека и респективно за нуждата от консултация, уточняване и наблюдение при нефролог.

При вече установена ХБН на първо място е необходимо болният да е под постоянно наблюдение и да бъдат потърсени възможности за забавяне началото на заместителната терапия. Установени са случаи на болни със захарен диабет, при които ранната диагностика и правилното лечение са отложили диализното лечение с до 20 години.

Когато бъбреците не могат ефективно да очистват отпадните продукти от дейността на организма, има три терапевтични подхода - бъбречна трансплантация, хемодиализа и перитонеална диализа. Сегашното състояние на трансплантологията у нас обаче значително ограничава алтернативите пред пациентите. Ако все пак диализата се окаже неизбежна, добре е пациентът да се посъветва със специалист и с негова помощ да реши дали да се подложи на перитонеална или на хемодиализа. 

През последните години все повече специалисти акцентират върху възможностите на перитонеалната диализа като метод на първи избор за лечение на ХБН. При този метод на пациента се имплантира постоянна система за вливане на специални разтвори в корема, които престояват в тялото между 6 и 12 часа. През това време се извършва извличане на токсичните вещества от организма, след което разтворът се изхвърля навън и на негово място се поставя нов. Процедурата продължава около десетина минути и може да се прави от самия пациент.

Основното предимство на перитонеалната диализа е запазването на остатъчната бъбречна функция за по-дълъг период от време, което пък е пряко свързано с увеличаване на преживяемостта на пациентите, обяснява доц. Евгений Възелов, началник на Клиниката по диализно лечение в УМБАЛ „Александровска”. По думите му при този метод се съхраняват възможностите за осъществяване на съдов достъп при болните с ХБН, в случай че се налага прекъсване на лечението с перитонеална и започване на хемодиализа. 

Не без значение е и фактът, че перитонеалната диализа позволява на пациентите да бъдат активни и да продължат да осъществяват обичайната си дейност. Голяма част от манипулациите се извършват самостоятелно в домашни условия, а пациентите посещават специалист веднъж в месеца за контролен преглед и за напътствия, ако е необходима някаква промяна в терапията, коментира доц. Стефан Кривошиев - началник на Отделението по хемодиализа в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ”.  Той допълва, че заради необходимостта от осъществяване на съдов достъп хемодиализата изисква много по-чести оперативни интервенции, докато при перитонеална диализа операциите са свързани единствено с поставяне на катетъра в корема, което прави метода по-щадящ за болните.

Някои проучвания показват, че резултатите от бъбречните трансплантации са по-добри при болни, които са били на перитонеална диализа, а хранителният режим е по-свободен, допълва общата картина д-р Ненчо Ненчев, началник на отделение по диализа към УМБАЛ „Св. Иван Рилски”.