Бъбреците често крият проблемите си

Терминът хронично бъбречно заболяване (ХБЗ) е въведен за първи път в САЩ през 2002 г. С това понятие се определят нарушения в бъбречните структура и функция за повече от три месеца, които имат значение за здравето на човека. Честотата на бъбречните заболявания за различните страни е от 8-9 до над 15 процента, като тенденцията почти навсякъде е прогресивна. В днешно време можем да говорим за епидемия от хронични бъбречни заболявания. Например в САЩ всяка година на един милион население 300 пациенти започват диализно лечение. А на всеки пациент, стигнал до диализа, се падат около 20-30 болни, при които се диагностицира определена степен на хронично бъбречно заболяване.

В България сериозно проучване бе направено през 2007 г. от Българската бъбречна асоциация, което установи, че при близо 26 на сто от населението в определени райони се открива проблем с бъбречната функция. Но най-тревожният факт е, че едва 12% от изследваните пациенти са знаели, че имат бъбречни проблеми.

Причините

В световен мащаб, както и в България, водеща причина за ХБЗ е захарният диабет, следван от хипертоничната болест, хроничните гломерулонефрити, съдови заболявания, инфекциите на пикочните пътища. Две трети от причините, водещи до ХБЗ, се дължат само на диабет и хипертония. Сред обществеността у нас хроничните бъбречни заболявания нямат популярността на сърдечносъдовите и мозъчносъдовите. Това, заедно с липсата на целенасочени профилактични прегледи, е една от причините за късната диагностика.

Значението на диабета

Сред пациентите, които започват хемодиализно лечение, най-много са тези със захарен диабет и в частност с диабетна нефропатия. Това е едно специфично усложнение, което се развива в хода на захарния диабет при около 40% от пациентите с тип 1 и тип 2 на заболяването. Среща се еднакво при мъже и жени. Тревожен факт е, че 3% от новооткритите диабетици с тип 2 вече имат проявена диабетна нефропатия. Затова тя трябва да се търси активно още при установяване на диабета, което не се прави у нас. Общо взето, диабетната нефропатия протича в две фази – предклинична и клинична, като в първата фаза пациентите нямат никакви оплаквания. Но при изследвания и консултация със специалист този процес може да се установи навреме. Достатъчно е да се изследва 24-часова урина за количеството на албумина и да се изчисли креатининовият клирънс. Здравната каса за радост от няколко години въведе като задължение на семейните лекари, както и на нефролозите, да изследват за микроалбуминурия – т.е. за наличие на дори минимални количества белтък в урината.

Артериална хипертония

Тя довежда до развитие на хипертонична нефроангиосклероза - сериозен рисков фактор за възникване на ХБЗ. Но се оказва, че при много от хипертониците с години не е изследван креатининът (един от основните показатели за работата на бъбреците), нито е правен тест за белтък в урината. Поради което и при хипертониците влошаването на бъбречната функция се открива късно.

Съвременната медицина разполага със значителни възможности за забавяне и ограничаване на процеса на хроничното бъбречно увреждане. Ако проблемът се открие навреме и се лекува адекватно, напълно е възможно пациентът да не стигне до стадиите, изискващи диализно лечение. Важно е обаче всеки човек, особено ако има диабет, хипертония или хронични инфекции на пикочните пътища, редовно да се консултира със специалист и периодично да изследва креатинина, уреята и урината си. Дори личният лекар да няма възможност за направление, тези изследвания общо струват под 5 лева и няма да представляват такава трудност.