Миниинвазивна операция вади големи бъбречни камъни

Лекари от Отделението по Урология на Токуда Болница София отстраниха безкръвно огромен камък от бъбрека на пациент. Успешната операция (перкутанна нефролитолапаксия) е направена с лазерно и ултразвуково разбиване на камъка, а неговите части са  изсмукани чрез миниинвазивна безкръвна операция през отвор от 1 см. Камъкът, с големина на топче за пинг-понг, е достатъчен, за да предизвика усложнения, сериозна бъбречна криза и непоносими болки, и е един от най-големите, отстранявани ендоскопски. Подобен тип операции вече са превърнати в практика в МБАЛ Токуда, където разполагат и с  последно поколение литотриптер за екстракорпорално разбиване на камъни. Подробности за иновативната процедура представи ръководителят на отделението д-р Калоян Давидов.

- Д-р Давидов, какво представлява перкутанната нефролитолапаксия (ПНЛ)?

- Това е съвременен метод за лечение на големи бъбречни камъни, който все още е слабо разпространенв България. През съвсем малка дупка на кожата в поясната област под рентгенов контрол, се създава изкуствен канал, който достига до кухините на бъбрека. По този канал се промушва специален оптичен инструмент и ултразвук, който генерира звукова енергия и разтрошава камъка на малки парченца. След това през кухината на ултразвуковата сонда, която представлява дълга метална тръбичка, тези дребни фрагменти се изсмукват. На практика този метод ни позволи да се разделим, в голяма част от случаите, с конвенционалната хирургия при това заболяване. Тя е съпроводена с огромни разрези (около 20-30 см), най-често с отстраняване на 12-то, а понякога и 11-то ребро, за да имаме поле на действие. Хирургичният метод с такъв голям оперативен достъп вече се използва само за много усложнените случаи с абсцеси, тежки гнойни инфекции и рак на бъбрека. За отстраняване на големите бъбречни камъни рутинно използваме перкутанна нефролитолапаксия, която най-общо казано ни дава голям ефект с малък козметичен дефект.

- Какви са другите предимства на този нов метод?

- Сериозни предимства за пациента са краткия следоперативен престой и бързото възстановяване. При една обичайна бъбречна хирургия, особено за голям камък, престоят в болница е 7-10 дни. Нерядко се налага да бъдат оставени широки дренове, които да извеждат урината от бъбрека навън през оперативния разрез, и това продължава около месец до пълното възстановяване на органа. Целият възстановителен период след такава хирургична операция е 40-60 дни. Нефролитолапаксията е много по-щадяща за пациента. Ако всичко е наред, болният си тръгва след 2-4 дни и може да се върне към обичайните си задължения до 10-14 дни. Така че, не бива да се пренебрегва и икономическият ефект от новия метод. В крайна сметка обществото ни не е толкова богато, за да си позволи 6-месечен отпуск по болест, каквато беше практиката в миналото.

- Под каква анестезия се извършва тази миниинвазивна операция?

- Под обща. Независимо от това, че е доста щадяща за пациента, нефролитолапаксията е много сложна хирургия с много голям оперативен обем. Тя изисква огромна концентрация, тъй като се извършва дълбоко в човешкото тяло в близост до изключително опасни структури – големи кръвоносни съдове, черва, коремни органи. Затова можем да кажем, че тя е високорискова хирургия, която изисква пълен контрол под обща анестезия. Но при нея пациентът е упоен за около 30-40 минути, докато една отворена операция може да трае 1-8 часа.

- Колко подобни операции сте извършили до момента?

Процедурата при нас вече е рутинна, направили сме повече от 10 нефролитолапаксии. Най-големият камък, който извадихме, беше с размер около 5 см в диаметър. Все още очакваме резултата от кристалографския му анализ, но контролната рентгенография показва „напълно свободен от камъни” пациент, което е и нашата цел. Обикновено пациентите очакват да видят отстранения камък, но остават доста изненадани, когато след процедурата получат малка спринцовка, пълна с песъчинки.

- Приложим ли е ПНЛ при деца с бъбречно-каменна болест?

- Лично аз не препоръчвам използването на този вид хирургия при деца. Детският организъм е доста еластичен с възможности за компенсация, но в същото време изключително лесно декомпенсира. Така че, толкова големи оперативни обеми са ненужни. Опитът ми показва, че при детската литиаза изключително ефективен е методът екстракорпорална литотрипсия, известна като извънтелесно разрушаване на камъни.