Витаминът, който скара учените

Няма спор, че едно от най-страшните заболявания, с което медицината все още не може да се справи, е ракът. От него в света ежегодно умират толкова хора, колкото са гражданите на нашата страна – над осем милиона! Само в САЩ техният брой е над половин милион. За съжаление България е сред страните с най-нисък процент излекувани от ракови заболявания.

Според немалък брой учени една от съществените причини за стремителното разпространение на рака през последното столетие се крие в радикалната промяна в хранителния режим на съвременния човек, от чието меню постепенно изчезнаха натуралните продукти, които бяха заменени с високопречистени, както и със сурогати, чиято здравословна и диетична стойност в редица случаи е повече от съмнителна. Използваните в съвременната хранителна индустрия невероятно голям брой вещества, чужди на човешкия метаболизъм – консерванти, оцветители, стабилизатори, емулгатори, модификатори на вкуса и т.н., допълват и без това твърде обезпокоителната картина.

През втората половина на XX век тезата, че дефицитът на важни вещества в хранителния режим е съществен предразполагащ фактор за широкото разпространение на раковите заболявания, за първи път изказа американският биохимик Ернст Кребс. В наши дни сме наясно, че съществуват и други „помощници” на страшната болест, но пренебрегването на причината, посочена от д-р Кребс, би било неправилно и лекомислено решение. Всъщност освен с тезата за пряката връзка между дълбоките промени в хранителния режим на човека и раковите заболявания името на американския биохимик е свързано и с едно забележително откритие, което стана повод за ожесточени спорове в научните среди, нестихващи и в наши дни.

Става дума за противораковото действие на т.нар. витамин В17, известен още като амигдалин. Амигдалинът е гликозид, съставен от две молекули глюкоза, бензалдехид и цианогрупа. В най-голямо количество той се съдържа в ядките на кайсията, както и в тези на прасковата, горчивия бадем, черешата, вишната, сливата, в семките на ябълката и крушата, в просото, кафявия ориз и т.н.

Анализирайки хранителния режим на различни народи на света и честотата на раковите заболявания, д-р Кребс стига до извода, че тези от тях, в чието меню в значителна степен са застъпени продукти, богати на витамин В17, са изложени значително по-рядко на тази страшна болест. Уникални в това отношение са членовете на немногочисления народ хунза, обитаващ едноименната долина в Хималаите, в областта Каракорум – Пакистан, при който в продължение на 900 години не е регистрирано нито едно раково заболяване. Този народ се радва на отлично здраве и продължителност на живота над 100 години.

Според американския биохимик в значителна степен тези удивителни показатели следва да се обяснят с особената диета на този народ, включваща сушени кайсии, масло от кайсиеви ядки, просо и някои други продукти, всички особено богати на амигдалин.

Аналогична пряка зависимост между завишената консумация на витамин В17 и честотата на раковите заболявания се наблюдава и в други райони на света – например у индианците в американския щат Ню Мексико. Тяхната любима и широко разпространена напитка се получава от костилките на кайсиите, прасковите и черешите, които са особено богат източник на този витамин. Раковите заболявания на местните индианци са изключителна рядкост.

През 1802 г. от ядките на горчивия бадем е получена изключително отровната циановодородна киселина. През 1830 г. френските химици Пиер-Жан Робике и Антоан Бутрон-Шарлар установяват, че тя се отделя от особен гликозид – амигдалин (от гръцката дума амигдале – бадем), придаващ горчивия им вкус. Не след дълго е установен и съставът на този гликозид.

Как привържениците на чудодейния витамин обясняват неговото уникално действие

Съставките на този гликозид – глюкоза, бензалдехид и цианид, са свързани здраво в неговата молекула, която обаче се разпада на съставящите я вещества единствено под действието на ензима бета-глюкозидаза. Две от тях – бензалдехидът и циановодородната киселина, са изключително отровни за човешкия организъм вещества. В резултат на синергизма им (взаимното усилване на действието) тяхната токсичност нараства почти сто пъти. По причина, известна единствено на Твореца, съдържанието на този ензим в нормалните човешки клетки е изключително ниско, докато в раковите то е сто пъти по-високо. Наред с това в нормалните клетки се съдържа ензимът роданаза, който инактивира цианидните йони, превръщайки ги в нетоксичните тиоцианидни йони. По щастливо стечение на обстоятелствата този ензим отсъства в раковите клетки. В резултат витамин В17, както и полученият от д-р Кребс производен продукт лаетрил, убиват раковите клетки, без да увреждат здравите.

За постигането на превантивен, а и на лечебен ефект застъпниците на уникалния витамин препоръчват изяждането на 7-10 сурови кайсиеви ядки дневно. Според тях подобна профилактика гарантира почти 100%, че няма да се разболеете от рак през целия си живот. Познатият принцип на Мечо Пух „Колкото повече, толкова повече” тук обаче е абсолютно неуместен и дори опасен. Изяждането на 50 и повече ядки може да доведе до сериозно отравяне, а според някои автори дори до летален изход. Казват, че самият Ернст Кребс си инжектирал сериозна доза лаетрил и доживял щастливо до 85 години, но все пак здравият разум изисква да не забравяме, че и нормалните клетки съдържат (макар и в незначително количество) отключващия смъртоносните отровни вещества ензим бета-глюкозидаза, т.е. предозирането определено крие сериозен риск.

Добре е да се знае, че топлинната обработка (например печенето) на ядките унищожава техния лечебен ефект.

В интерес на истината следва да кажем, че според други учени противораковото действие на витамин В17, както и на лаетрила, е силно преекспонирано или дори отсъства. Поради „липса на доказан лечебен ефект” американската Агенция по храните и лекарствата (FDA) забрани разпространението и приложението на тези препарати на територията на САЩ. Има дори случаи и на съдебно преследване, какъвто е този с Джейсън Вале, който през 2004 г. получи присъда от пет години и три месеца за реклама и продажба на лекарствен продукт на основата на лаетрила. В други страни обаче (Мексико, Украйна) витамин В17 и лаетрилът се произвеждат, продават и прилагат в лечебната практика.

Противоборството на мнения в света на науката е един от важните фактори за нейното развитие, стига в това да се намесват единствено и само научни аргументи и експериментални резултати, каквито подозрения все пак има. Намесването на други аргументи е повече от неморално и чуждо на нормалния човешки разум. Остава да се надяваме, че в близко бъдеще „сражението” за изясняване на истината около действието на витамин В17 все пак ще завърши. Защото милиони хора на този свят, поразени от страшната болест, очакват искрица надежда за живот. И тази искрица е може би именно витамин В17... 

 
Използването  на ядките на различни плодове за лечение на рака датира от дълбока древност. Такава информация се съдържа в трактата на знаменития китайски император Шен Нун „Бен цао”, издаден тридесет и две столетия преди н.е., както и в трудовете на знаменити учени на Египет, Римската империя, Гърция и др. като Гален, Авицена, Плиний Стари, Скрибониус Ларгус и др. Модифицирайки незначително молекулата на амигдалина, д-р Кребс получава препарат, наречен от него лаетрил, чието лечебно действие изпитал (според него – изключително успешно) в продължение на две десетилетия върху голям брой пациенти. Вдъхновен от получените оптимистични резултати, съвместно с Едуард Грифин той издава книгата „Свят без рака”, която по понятни причини има голям успех.

__________

gpopov_bg@yahoo.com