Дълбоката мозъчна стимулация – надежда за лечение на паркинсон и у нас

Паркинсонът е откит през 1817 г. от английския лекар Джеймс Паркинсон. Първите симптоми на болестта се проявяват при хора на средна  възраст - около 55 години. Болестта най-често представлява  дегенеративно заболяване на централната нервна система. То е резултат от умирането на допамино-създаващите клетки, намиращи се в субстанцията "нигра", която се намира в средния мозък. Причината за тяхната смърт е все още неизвестна. Основните моторни симптоми на болестта на Паркинсон са:

Ригидност – мускулите са постоянно напрегнати, което води до скованост или ограничаване на обхвата на движението на крайниците и ставите, особено на врата и краката.

Тремор – неволеви движения, които се изразяват с ритмично треперене на крайниците, главата или цялото тяло.

Забавеност на движенията – често може да прогресира до степен, при която пациентът е прегърбен, походката му е забавена, ходи със ситни, тътрещи се крачки. В някои случаи мускулите съвсем престават да се движат. Недвигателните симптоми на болестта включват нарушения на съня, депресия, затруднения в говора и при преглъщане и загуба на паметта.

Основните типове лечение на Паркинсон са:

Първата е черз медикаментозна терапия. Леводопа (Levodopa)водещо лекарство в лечението на болестта на Паркинсон.Препаратът е въведен преди повече от 30 години и се прилага перорално, въпреки че в по-тежки стадии на заболяването може да се прилага и посредством инфузия с помпа. Дозата на медикамента се увеличава поради фактът, че ефективността на допамин-заместващите медикаменти обикновено отслабва в рамките на четири до пет години.

След пет до десет години дозата се увеличава, за да се поддържа лечебният ефект, но това може да доведе до неконтролирани и непоносими странични реакции, често по-тежки от самото заболяване.

Вторият метод е чрез Дълбока мозъчна стимулация (ДМС).

Лечението ДМС осигурява електрическа стимулация, чрез която се блокират мозъчните сигнали, които причиняват основните моторни симптоми на болестта на Паркинсон. Невростимулатор се имплантира по хирургически път под кожата в гръдната област или в областта на корема и се свърза с електроди, които се поставят в тези зони на мозъка, които контролират движението. Тази система за стимулация се нарича също „мозъчен пейсмейкър”.Въведен е в медицинската практика през 1987 г. При пациентите лекувани с дълбока мозъчна стимулация, има до 70% редуциране на неволевите движения и подобрение на двигателната функция с до 56%.  Проучванията показват  чувствително подобрение на двигателната функция. Обикновено пациентите отново възвръщат способноста си да изпълняват всекидневни дейности, дори да се върнат на работа. Изследванията безспорно показват, че дълбоката мозъчна стимулация е безопасна, ефикасна и трайна терапия.

По света този метод е приложим вече над 30 г., утвърден като най-успешен за контрол над резистентните на медикаментозното лечение (към което пациентите стават след първите 5 г.) и инвалидизиращи моторни флуктуации, дискинезии и тремор. До този  момент по света има над 100 000 пациенти с мозъчен пейсмейкър.

В България поставянето на дълбоки мозъчни стимулатори (двустранна ДМС на nucleus subthalamicus) при пациенти с Паркинсонова болест е възможно и вече осъществявано двукратно в Клиниката по Неврохирургия на УМБАЛ “Свети Иван Рилски”, гр. София. Първата имплантация е направена на 09.04.2013 г., а втората на 14.05.2013 г.. При тези две имплантации са спазени най-високите технически стандарти и е постигнато забележително подобрение на симптомите. Операциите са извършени от д-р Красимир Минкин, д-р Калоян Габровски и консултантът от Унгария д-р Золтът Чадаид.

Схема на поставен мозъчен пейсмейкър.

А - Пейсмейкър.

В - Свързващи проводници.

С – Стимулатор

За заболелите от паркинсон и близките им вече има създадена фейсбук страница, която ще дава информация за болестта и  новия начин за лечение.