Как полезните бактерии пазят женското здраве

- Д-р Недялков, каква е препоръката ви за правилното поддържане на интимната хигиена?

- Влагалището и половите органи на жената по принцип се защитават от млечнокиселите бактерии, които произвеждат млечна киселина. Те създават кисела среда, която не позволява да се развиват патогенни микроорганизми. Тази естествена бариера не трябва да бъде нарушавана насилствено, а честото промиване на влагалището води точно до това – измиват се естествените млечнокисели бактерии и на тяхно място започват да прорастват различни патогени. По принцип влагалището не трябва да се промива, ако това не е назначено от лекар, ако няма някаква специална причина за това, а като хигиенни средства могат да се използват интимните гелове и шампоани за външно измиване. Но, повтарям, външно измиване. Не бива да се прави вагинална промивка без назначение от лекар, тя не е средство за поддържане на хигиената.

- Има ли други причини, поради които микрофлората на влагалището страда?

- Естествената микрофлора на влагалището се нарушава най-често от внасянето на някаква външна инфекция, която е достатъчно жизнена и активна, за да може да преодолее млечнокиселите бактерии. Това става най-често при интимен контакт със заразен партньор - има доста вредни микроорганизми, които се предават по полов път.

Най-тежките колпити, възпаления на влагалището, се получават при жени, които правят анален секс, защото най-зловредната флора от дебелите черва се прехвърля във влагалището. И тогава няма спасение, на практика не се лекува. Винаги остава едно течение. Или ако може да се излекува, става изключително трудно.

Вторият фактор, който води до нарушаване на влагалищната микрофлора, е възрастта и липсата на хормони, на естрогени. Тогава млечнокиселите бактерии, които се хранят от въглехидратите, произведени от клетките на влагалището под въздействие на хормоните, започват да губят възможността да се хранят и да произвеждат млечна киселина. По тази причина влагалището при възрастните жени започва да придобива особен вид, т.нар. сенилен колпит. И проникването на различни микроорганизми е много улеснено, дори на най-банални, които иначе не би трябвало да причиняват никакви заболявания.

Третият фактор е свързан с прилагането на антибиотици, които унищожават заедно с вредната и естествената, полезна млечнокисела флора.

- По какви признаци се разпознава нарушеният баланс на влагалищната микрофлора?

- Жената започва да усеща сърбеж, щипане, парене, болки. При уриниране има парене, при полово сношение се изпитва болка. Наблюдава се и изтичане на обилен патогенен влагалищен секрет със специфична неприятна миризма и жълтеникав цвят, може да е примесен с кръв. Това нещо най-често кара жените да потърсят помощ от гинеколог.

- Какво е лечението при такъв тип влагалищни дисбактериози?

- Ако дисбактериозата не е колпит, причинен от някакъв специфичен агент, който може да бъде лекуван, е добре да се прилагат препарати, съдържащи млечнокисели бактерии или млечна киселина. Старият подход препоръчваше промивки с млечна киселина. Днес вече това се оказва не много подходящо. По-добре е да се ползват специални препарати, които съдържат млечнокисели бактерии. Поставени във влагалището, те възстановяват естествената му микрофлора. „Вагилакт” е един такъв качествен, доказан от нашата практика, продукт.

- Колко продължава лечението?

- Общо взето, един курс е около 10 дни, като може да се прави периодично през два-три месеца. Разбира се, преценката е индивидуална, но минимум десет дни трябва да се поставят тези вагинални таблетки.

- Препоръчва ли се при потенциално увреждащи агенти – приемане на антибиотик, практикуване на рисков секс, при посещения на басейни и т.н. - профилактично да се прави такъв курс?

- Говорим за вторична профилактика, когато вече има среща с някакъв агент. Първичната означава да се избягва вредният агент. Тези препарати са подходящи за вторична профилактика, когато трябва да се неутрализира действието на вече наличния вреден фактор.

- Необходимо ли е жената да ходи на гинеколог, ако няма никакви смущаващи признаци, и с каква периодичност?

- Жените, които нямат оплаквания, трябва да ходят на профилактични прегледи един път годишно - от момента, в който започнат полов живот, до 65-годишна възраст. След това може да се разредят профилактичните прегледи - през две-три години.