Лечението на хроничния простатит изисква упоритост

Хроничният простатит е доста често срещано страдание, което фиксира вниманието на пациентите главно във връзка с проблеми с уринирането. Простатата е част от половата система, но анатомично през нея минава пътят на урината, затова всички проблеми с тази жлеза рефлектират в симптоми в уринирането. Може да става въпрос за тънка и слаба струя, парене в канала, необходимост от ставане през нощта. Ако възрастта на пациента не е типична за доброкачествената простатна хиперплазия, трябва да се мисли и за простатит. Най-често той се среща във фертилната възраст между 30 и 50 години.

По-младите мъже по изключение развиват хроничен простатит най-вероятно заради по-голямата продукция на жлезата и честата обмяна при активния полов живот.

Диагностичният алгоритъм включва подробна анамнеза – давност на оплакванията, наличие или не на остри оплаквания, предшестващи настоящия проблем, секреция от половия орган (зацапване на бельото), чувство на дискомфорт, понякога доста неясно.

Първото изследване е на обикновената урина, където се търсят левкоцити, еритроцити, бактерии в седимента. При позитивна проба правилното е пациентът да се насочи към уролог. Но не би било грешка, ако общопрактикуващият лекар насочи болния да даде еякулат за микробиологично изследване. Когато инфекциозните причинители не са много агресивни, острият възпалителен процес в простатата може да остане незабелязан, защото не протича с общи симптоми като температура, треска, локална болка, задръжка на урината.

Оказва се, че острият простатит е по-благоприятен за лечение, защото пациентът задължително търси навреме медицинска помощ, принуден от общото си състояние и локалните симптоми. Освен това имунната система в тези случаи е силно провокирана и често се стига до спонтанно оздравяване. При хроничния простатит не е така. Става въпрос за „дремеща” инфекция с бавно развитие, което често заблуждава пациентите, а и лекарите.

По отношение на причините за заболяването в огромния процент от случаите става въпрос за екзогенна инфекция, предадена по полов път. Много често стои въпросът да се направи разграничение между доброкачествената простатна хиперплазия (ДПХ) и хроничния простатит, защото симптоматиката е сходна и дори еднаква.

Първи разграничителен критерий са възрастта и сексуалната активност. При по-млад и полово активен пациент е по-вероятно да имаме хроничен простатит. Друг е въпросът, че при възрастовата ДПХ често има подлежащ недиагностициран и нелекуван възпалителен процес. Затова единственият обективен показател дали симптоми, свързани с простатата, се дължат на ДПХ или на хроничен простатит, е резултатът от микробиологичното изследване на еякулат и/или простатен секрет, получен при туширане и масаж. Разбира се, винаги трябва да се има предвид и да се изключва злокачествен процес в жлезата.

Лабораторните изследвания на кръвта нямат значение за диагностицирането на хроничния простатит. В тези случаи често не наблюдаваме никакви изменения в лабораторните кръвни показатели. Лечението на хроничния простатит е с антибиотици, химиотерапевтици и антимикотици според изолираната флора и чувствителността.

Сравнително честа грешка е след успешна микробиологична проба и установена антибиотична чувствителност на причинителя да се предпише ниска доза или недостатъчно продължителен лечебен курс със съответния антимикробен агент. Допълнителен принос към успешното лечение имат редовните сексуални контакти.

Важно е цялата продукция на простатата регулярно да се отделя извън организма, защото всъщност се явява среда за развитието на микроорганизмите. Проблемът е, че част от пациентите започват да се въздържат от полов живот, защото се смятат за болни, и дори получават психогенна еректилна дисфункция. Няма причина един мъж да преустанови сексуалните си сеанси заради установен простатит. Важно е обаче партньорите чрез използването на презерватив да се предпазват от пинг-понг инфекция.

_____

*Д-р Стоян Георгиев е началник на урологичното отделение в Първа МБАЛ, София.

За контакт - 0887 711 037.