Не заобикаляйте профилактиката на простатата!

Простатата при зрелия мъж е с размерите на кестен, разположена е под пикочния мехур и обхваща началната част на пикочния канал. Нейният секрет влиза в състава на семенната течност.

Противно на разпространените схващания, че половата активност на млади години има значение за сексуалното дълголетие, известният уролог проф. Петър Панчев е категоричен: не е установена връзка между честотата на сексуалните контакти и болестите на простатната жлеза. Нито прекалената активност, нито въздържанието оказват особено влияние върху най-честите проблеми при възрастните мъже – доброкачествената хиперплазия и рака на простатата.

Единствено честотата на полово предаваните инфекции, които често засягат и простатата, има връзка с интензивността на сексуалния живот. По-високият риск за остри и хронични инфекции е свързан особено с честата смяна на партньорите.

При младите мъже простатата най-често се засяга от възпалителни процеси. По-разпространен и по-труден за лечение е хроничният простатит. Той протича с леки болки ниско в корема, дискомфорт в правото черво, понякога изтичане на белезникав секрет от половия член.

Острият простатит има по-бурни симптоми, включително висока температура, втрисания, често и болезнено уриниране, мътна урина. При недостатъчно, неправилно или закъсняло лечение острият простатит често състоянието се превръща в хронично.

Лечението е с антибактериални средства, предписвани след като се установи конкретният причинител. А това става с микробиологично изследване на урината и на простатния секрет.

При по-възрастните мъже основният проблем, свързан с простатата, е т.нар. аденом (доброкачествено) разрастване на жлезата. Аденомът причинява проблеми с уринирането, защото уголемяващата се жлеза притиска и стеснява преминаващия през нея пикочен канал. В напреднали случаи жлезата достига до размера на голяма ябълка. Затова лечението трябва да започне навреме, още след появата на първите симптоми – трудно и често уриниране, неколкократни нощни посещения в тоалетната, чувство за неотложен позив, усещане за недоизпразнен пикочен мехур.

Първоначално лечението е с лекарства, а в по-напредналите стадии може да се наложи операция. Урологът преценява дали да се направи отворена операция или т.нар. ТУР – трансуретрална резекция през канала на члена.
Сега има и методи за лазерно отстраняване на излишната простатна тъкан, но конкретният подход може да се прецени единствено от лекуващия уролог. Операциите на простатата не нарушават възможността за ерекция, когато тя е запазена предоперативно. Това е основният страх на мъжете. При част от пациентите се нарушава възможността за оплождане заради т.нар. ретроградна еякулация – изливане на семенната течност в пикочния мехур вместо навън. Но обикновено операциите се правят на възрастни мъже, при които не предстои създаването на поколение.

Добрата новина е, че не е установена връзка между доброкачествената хиперплазия и рака на простатата. Т.е. мъжете с аденом не са по-предразположени към простатен карцином. Лошото е, че ракът може да възникне, без пациентът преди това да е имал каквито и да са оплаквания от жлезата.

Затова профилактиката е задължителна. Тя се състои в редовни прегледи – ръчно палпиране на жлезата през ректума, ехографски контрол, изследване на простатно специфичния антиген (PSA). Открит навреме и лекуван адекватно, простатният карцином подлежи на успешен контрол в продължение на много години. Запуснатият или открит със закъснение рак на простатата дава близки и далечни метастази и е с лоша прогноза.

Въздържането от профилактични прегледи заради неприятното за пациентите ректално туширане може да струва човешки живот. В целия цивилизован свят мъжете над 45 г. посещават уролога поне веднъж годишно, а при проблеми и много по-често. Затова в западните държави продължителността на живота е много по-висока в сравнение с България.