Таргетните терапии атакуват рака на гърдата по 4 начина

Новите терапии превръщат рака на гърдата в хронично заболяване, което успешно може да се държи под контрол, казва д-р Марчела Колева, онколог от столичната болница „Софиямед". За целта обаче трябва да се определи точно видът на тумора. 60% от изследванията за HER2 рецептори при рак на гърдата обаче са объркани при първата лабораторна проверка. В чужбина също грешат, там процентът е 45, поясни лекарката. Тестът се полага безплатно на всички с тази онкологична диагноза и е решаващ за въпроса какво лечение е най-подходящо за конкретния пациент.

„Когато туморът е агресивен, а HER2 рецепторът е негативен, бих пратила човека за второ мнение. Наскоро имах пациентка на 32 г. със съвсем малък тумор на гърдата, но много голямо разпространение в лимфните възли. При нея HER2 беше отрицателен. Погледнато само по резултати, туморът изглеждаше много „кротък". След допълнителни изследвания обаче се оказа, че заболяването е HER2 позитивно", разказа д-р Колева. Пациенти, които имат две различни изследвания от две лаборатории, отиват на тъканен комитет, който решава окончателно. HER2 позитивният рак на гърдата се среща при 20-30% от пациентките. Този рецептор се изследва безплатно по каса заедно с естрогеновата и прогестеронова чувствителност при всеки новоустановен случай. Резултатите за HER2 се обозначават с 1, 2 и 3. Когато тестът е 1, се приема за отрицателен. При резултат 3 се приема за положителен. Когато е 2, се прилагат генетични тестове. Те са или позитивни, или негативни.

Кое отличава туморните от здравите клетки?

Нормалните клетки се раждат, съзряват и отмират. Туморните се множат, но не загиват. Затова учените медици търсят как да предизвикат при тях апоптоза – програмирана клетъчна смърт. Друга тяхна цел е да се модулира средата, в която туморът се развива, тоест да прекъснат каналите, по които той се храни. Последната идея е прицелване в части на клетката, които са жизнено важни за нея – рецепторите по повърхността й. Оказва се, че те са много повече от естрогеновите и прогестероновите. Нормалните клетки също имат такива рецептори като HER2, но при туморните те са многократно повече.

Прицелното лечение има 4 варианта да въздейства:

• Моноклонални антитела – блокира се самият рецептор;
• Блокира се вече блокираният рецептор на ниво цитоплазма;
• Даване на фалшив стимул – антагонист;
  
• Дава се конюгат или връзка между рецептора, нормалния стимулант и клетката с цел да се разруши самият рецептор, съответно и клетката.

Бъдещето е в генетичното лечение, но у нас тестовете за гените BRCA1 и BRCA2 се плащат от джоба на пациентите. Изследването струва 3000 евро и не се покрива от НЗОК. В София в момента има една генетична лаборатория, очаква се втора. Скъпият тест се препоръчва например при млади жени, които искат да запазят фертилността си. Той помага да се определи точната терапия с минимални странични ефекти.

Страничните ефекти при тях са редки. Не всеки пациент обаче е подходящ за тях, докато химиотерапия може да се прилага при 90% от пациентите. Първо трябва да се открият дали туморните клетки на човека има мишените, срещу които вече са разработени лекарства. „В момента се работи основно върху индивидуализирането на лечението и възможността за комбинирането на няколко таргетни терапии. Така максимално ще се стимулира апоптозата (програмираната клетъчна смърт) на туморните клетки. Сега няма общи правила за уницифициран подход, взема се предвид биологията, генетиката на всеки пациент. Лечението се определя индивидуално", пояснява д-р Колева. Раковото заболяване е жив организъм в друг жив организъм. Целта е да се унищожат туморните клетки, без да се засегнат здравите.

Бъдещето е на индивидуализираното лечение

„При възрастна 70-годишна жена, която е опипала бучка нещата ще се решат вероятно само с операция. Друг ще е подходът при млада жена, която 4 пъти неуспешно е пробвала ин витро, или пък има болни в семейството. Важна е биологичната характеристика на човека – има хора на 60 г., които изглеждат като 40-годишни и обратно. Важно е и желанието на пациента да се лекува", коментира специалистът.
При метастазирал рак на гърдата с прицелно лечение то продължава докато има полза от него и докато не настъпят странични ефекти, казва още онколожката. Имам пациентка, която е от 7 г. на такова лечение и е жива и здрава, поясни д-р Колева. В повечето случаи се приема доживот, защото се толерира добре от организма.
Благодарение на новите терапии се постига 10-15% увеличение на 5-годишната преживяемост. Вече се регистрира 90% 5-годишна преживяемост при рака на гърдата, посочи още тя. Съвременните терапии могат да го превърнат в едно хронично заболяване, ако то бъде открито в началните стадии. Пациентите приемат прицелната терапия или хормоналното хапче и могат да се върнат към обичайните си задължения.

• Презентация на д-р Марчела Колева на семинар за рака на гърдата