Никой апарат не може да замени лекаря

В София се проведе ХV национален конгрес на Българската асоциация по радиология. Десетки български и европейски специалисти обмениха опит в съвременните образни изследвания. С известния руски специалист проф. Валентин Синицин - ръководител на център за образна диагностика в Москва, Русия, разговаря Петър Галев.

- Проф. Синицин, какви са основните предизвикателства пред съвременната образна диагностика?

- Знаете ли, според някои хора тази специалност просто ще изчезне, защото модерните апарати дават такива прекрасни изображения, че лекарите от всички специалности сами ще интерпретират образите. В действителност това е доста лаишко мнение. Една машина, колкото и да е съвършена, не може да постави диагноза. От друга страна, сложната техника изисква много сериозна специализирана подготовка, за да може правилно да се работи с нея. Затова радиолозите, както правилно се нарича нашата специалност, ще стават все по-важно звено от общия диагностичен и лечебен процес.

Основният въпрос при нас е какво стои зад дадено изображение и отговорът на този въпрос никак не е лесен. Едно петно на снимката може да бъде просто артефакт, но може да означава и патологичен процес. Съвременните разбирания са, че специалистите по образна диагностика участват през цялото време в лечебния процес. Ролята им не се изчерпва с описание на резултатите от изследване на рентген, скенер или ЯМР.

- Промени ли се напоследък контактът ви с пациентите?

- Лично аз винаги се стремя да говоря с човека, когото изследвам. Самите болни често ме питат какво означава диагнозата им, може ли да бъде нещо друго, има ли ефективно лечение, кой път да изберат. В това отношение ние в Русия, в България сме по-напред от САЩ например, защото там радиологът е невидим за пациента, той не контактува с него. А добрият рентгенолог познава медицината в цялост, не може да се ограничи само до образите. Ако не знам например какво е кардиомиопатия, как мога да знам какви са тези промени, които виждам в изображенията на гръдния кош?

- Отминава ли времето на по-старите методи за изследване, например обикновените снимки?

- В нашата специалност развитието през последните години е много бурно. Мисля, че с поевтиняването на компютърните томографи (КТ) и тяхното повсеместно разпространение из болниците обикновените графии (снимките – б.р.) ще имат все по-малко значение. Освен това лъчевото натоварване на новите апарати е много, много ниско. Но рентгенографията никога няма да изчезне, защото например за едно обикновено неусложнено счупване на кост е напълно достатъчна. Но по отношение на белия дроб например КТ има вече предимство. Няма смисъл при съмнение първо да се прави снимка, а след това да се прави и КТ. По отношение на стомаха и червата например с пълно право властва ендоскопията, а преди 30 години ги изследвахме първо на рентген. Но ние постоянно обсъждаме какво да се прави при конкретни ситуации. Съобразяваме страшно много фактори, включително и финансови. Но в крайна сметка целта ни е пациентът да има адекватна диагноза. Наша отговорност е как да постигаме това.

- Но пациентите стават все по-информирани...

- Това е точно така и ние трябва да се съобразяваме с тази реалност. Често обаче пациентът е прочел някъде нещо и смята, че точно при него трябва да се приложи същото. А то може да не е най-подходящото. Тогава трябва с много търпение да се обясни защо предприемаме едни, а не други изследвания. Чисто потребителското отношение към медицината в стил „аз си плащам и искам да ми направите еди-кое си изследване” не е най-добрият за самия пациент подход. Нека лекарят да прецени, той е съюзник на пациента. Ние се съобразяваме със световни стандарти в определените области. Най-високите постижения вече са достъпни като познания за всички търсещи лекари.

- Споменахте, че лъчевото натоварване вече е минимизирано. Означава ли това, че хората изобщо не трябва да се притесняват при рентгенологични изследвания?

- Всички преценени като необходими изследвания могат да бъдат приети спокойно от пациента. Лекарят трябва да мисли за дозата, която се приема. А при стриктно следване на стандартите и при изправна апаратура наистина рискът е пренебрежим. В днешно време няма случай някой да се е разболял заради изследване. Рискът е потенциален, трябва да го съобразяваме, но ползата от точната диагноза надхвърля несравнимо теоретичния риск от поетата доза лъчи.