В някои райони на България от астма страдат до 10 % от хората

През 1850 г. английският лекар Х. Салтер открива, че пърхот от животни причинява астма, а половин век по-късно учените приели, че астмата и сенната хрема са страдания, тясно свързани помежду си.Днес вече е установено, че болестта се причинява от редица фактори, водещи до алергия, като цветен и дървесен прашец, прах, цигарен дим, недогорели газове от моторни превозни средства, химикали или освежители на въздух.

През 1850 г. английският лекар Х. Салтер открива, че пърхот от животни причинява астма, а половин век по-късно учените приели, че астмата и сенната хрема са страдания, тясно свързани помежду си.
Днес вече е установено, че болестта се причинява от редица фактори, водещи до алергия, като цветен и дървесен прашец, прах, цигарен дим, недогорели газове от моторни превозни средства, химикали или освежители на въздух.

Алергията е в основата за развитие на свърхчувствителност при 80-90% от децата и 50-60% от възрастните. Астмата обикновено се съпровожда от възпаление на въздухоносните пътища. По време на астматичен пристъп крайните разклонения на бронхите получават спазъм. Той се дължи на контракцията на мускулния им слой, отока на лигавицата им и увеличената секреция, изхрачвана трудно като жилав стъкловиден секрет. Вследствие на това дишането е силно затруднено, особено при фазата на издишване. Това състояние е много мъчително и ако не се лекува своевременно, застрашава живота на болния.

Най-подходящото лечение за хроничната астма засега са инхалаторните кортикостероиди (ИКС) в комбинация с β2-адреномиметиците с продължително действие. Лечението с ИКС трябва да започне веднага след началото на пристъпа. Значително по- добър ефект при продължителното инхалаторно лечение имат ИКС, комбинирани с дългодействащи β2-агонисти. Важно е обаче да се знае, че макар засега тези препарати да се приемат за „златен стандарт” при лечение на бронхиалната астма, при тежки пристъпи и астматичен статус се налага венозно вливане на кортикостероиди. ИКС са подходящи и за лечение на деца с астма, но не и за профилактика на малки деца с бронхообструкция.

Тенденциите на развитие на астмата показват трайно увеличаване на честотата й. Националният център за здравна статистика в САЩ изнесе данни, че в началото на 80-те години честотата на астмата е била 4,7 процента, а за 1988 г. – 7,8 процента. За болните от астма в България е установена честота до 10% в някои райони на страната.


Проф. д-р Божко Божков, в. „Живот и здраве”, бр.35/08

бутони за социални мрежи