Как зависим от метеорологичните условия?

Разговор с д-р Атанас Михайлов за връзката между метеорологичните промени и здравето, както и за кого са опасни измененията в атмосферното налягане, гръмотевичните бури, силният вятър и как може човек да се предпази.

Д-р Михайлов, как се отразяват на човека промените в атмосферното налягане, гръмотевичните бури, силният вятър и други подобни изменения във времето?
На здрави хора, които не страдат от хронични заболявания или в момента не са изложени на големи дози стрес, измененията във времето влияят добре, благотворно. Въздействието на метеорологичните и космическите фактори се отразява негативно най-вече на хората с хронични страдания, както и на тези, които редовно не си доспиват или са подложени на тежки физически тренировки. 

Кои хронично болни са най-застрашени от метеорологичните промени?
При хората, страдащи от стенокардия, може да зачестят стенокардните пристъпи, като не е изключено да се стигне и до инфаркти. При астматиците и пациентите с белодробни заболявания същo може да се наблюдава влошаване на състоянието и обостряне на пристъпите. Когато атмосферното налягане се понижава, зачестяват симптомите на исхемия. При рязкото му повишаване пък се смущава мозъчното кръвообращение и можем да очакваме проблеми с паметта и концентрацията, световъртежи, силни главоболия и в краен случай – мозъчни инсулти.

Северният вятър, друг фактор от околната среда, който влияе върху функционирането на организма, се сочи като причинител на мигренозни пристъпи. Ако чуем от синоптиците, че ще духа вятър от север-североизток, трябва да очакваме явления като силни болки в главата, непоносимост към светлина и шум, гадене, което може да предизвика и повръщане.

Атлантическите влажни маси, които проникват на територията на нашата страна, също оказват своето влияние. Те водят до активизиране на ставните заболявания и на други хронични болежки като инфекциозно-алергичната астма.

Доколко у нас биопрогнозите се вземат под внимание и какъв е изобщо смисълът от тях?
За съжаление, в България биометеорологията не е разработена така официално. За сравнение - в Германия има пет научни центъра, които се занимават с биометеорология. Руснаците и италианците също много активно работят в тази сфера.

По време на следването ми веднъж ни пуснаха филм за медицинските заведения в Унгария, които получават такива биометеорологични прогнози и съобразяват с тях своята дейност, включително плановите си операции.

Смисълът от биопрогнозите е като на този от пътните знаци и предупрежденията по шосето. Не е все едно дали на хлъзгав път ще се кара със 100 км/ч, както би могло в сухо време. Хората, които имат хронични заболявания или преживени инфаркти, в опасните дни трябва да бъдат по-предпазливи: да ограничават физическата активност; ако могат, да отложат неприятни срещи или разправии. Това са все неща, които наистина могат да те спасят от инфаркт.

Вярно ли е, че при затопляне на времето, както беше през този месец, вирусите се разпространяват повече и по-бързо?
Има една такава принципна постановка, която гласи, че нашият биологичен часовник е пригоден към характерните за даден сезон особености.

Топлото време през късната есен и зимата се явява като сериозно напрежение за имунната ни система. Същото се получава и при захлаждане през лятото. Трудно ми е да преценя дали точно едно затопляне от седем-десет дни би могло да предизвика увеличаване на броя на вирусните заболявания. Те зачестяват и са най-много в периода на най-късите дни. Тогава имаме малка стимулация на епифизната жлеза от слънцето.

Тя отговаря за състоянието на костите, хормоните, депресиите, така че всички тези проблеми се проявяват доста по-ярко именно през края на ноември, декември и януари, т.е. когато имаме осем часа слънчево греене през деня, и то често зад облаци и мъгли.

Как можем да се предпазим от негативното влияние на климатичните промени?
Много лесно. Достатъчно е да имаме системен подход. Половин-един час разходка на ден подобрява микроциркулацията на кръвта, подпомага дишането и работата на сърцето.

Различни средства от природата, които също са като катализатори на полезните процеси в тялото – например морковеният сок. Морковите съдържат големи дози каротин, укрепват лигавиците и предпазват от вирусни заболявания. Те имат в състава си и други вещества, които са съдоразширяващи и помагат при стенокардия.

Много важни са и т.нар. адаптогенни групи растения. Те позволяват да се адаптираме по-лесно към неблагоприятни условия от всякакъв характер - тежък физически труд, изморителни тренировки, резки климатични промени, студ,  простудни заболявания.

Главен представител е женшенът. Бирената мая, контрастните душове, туризмът в планината, спортът във всичките му варианти, подходящата храна. При безсъние, предизвикано от фазите на луната, която има доста изразено въздействие върху тялото, се препоръчва чай от маточина или глог.