Доц. Валерианова: Да бъдем отговорни към здравето си, никой не е застрахован

Освен с механизмите, свързани с първичната профилактика на рака, които са по-скоро идващи от околната среда, от начина на живот на хората, от сексуалното поведение, от здравната култура на отделния индивид, има и фактори, свързани с т.нар.вторична профилактика. От особена важност е ранното откриване на онези състояния, за които има по-голяма вероятност да доведат до появата на ракови заболявания. Диагностицирани навреме, те биха могли да бъдат излекувани.Това каза доц. Здравка Валерианова, ръководител на Националния раков регистър, в интервю за health.bg.

Освен с механизмите, свързани с първичната профилактика на рака, които са по-скоро идващи от околната среда, от начина на живот на хората, от сексуалното поведение, от здравната култура на отделния индивид, има и фактори, свързани с т.нар.вторична профилактика.
От особена важност е ранното откриване на онези състояния, за които има по-голяма вероятност да доведат до появата на ракови заболявания. Диагностицирани навреме, те биха могли да бъдат излекувани.

Това каза доц. Здравка Валерианова, ръководител на Националния раков регистър, в интервю за health.bg.


Раковият регистър покрива ли територията на цялата страна? Получавате ли данни за всички злокачествени заболявания?
В националния раков регистър постъпва информация за абсолютно всички злокачествени заболявания на български граждани, независимо в кое населено място се появява такова заболяване. Регистърът покрива територията на цялата страна.
Наши специалисти, работещи в регионалните ракови регистри, ходят и събират данни от лечебните заведения или от лабораториите, където има диагностицирани случаи със злокачествени заболявания или карцинома ин сито.
При нас постъпват и сведения от самите здравни заведения. Ние активно ходим и издирваме информация, защото нашият регистър е член на Международната асоциация на раковите регистри и сме длъжни да работим по изградени правила и критерии.
Събираме информацията по точно определен начин. Ние не можем да излезем извън тези стандарти, за да е възможно данните, които публикуваме, да бъдат съпоставими с тези от другите страни. Това ни позволява, от една страна, да кажем, че имаме достоверна информация, от друга – да разберем къде сме ние спрямо другите страни.

От година на година ние събираме все повече данни, все повече показатели и фактори, свързани със заболяването.
За нас не е важно да получим информацията само дали даден човек е болен от рак, или не. Ние трябва да разберем къде живее той, какво е семейното му положение, какво е работил, на какъв стадий е болестта.
В раковия регистър се записва заболяването с всичките негови характеристики. Всеки случай разполага с уникален номер, това е строго конфиденциално и до тази база данни никой няма достъп.

Как се подреждат по значимост онкологичните заболявания?
Има специфика при половете - едни са локализациите при мъжете с по-голям дял, други са при жените. Но ако трябва да говорим за двата пола, най-честите злокачествени образувания - над 50 на сто, са на белия дроб, на гърдата, колоректалният карцином, ракът на простатата и ракът на маточното тяло.
При жените най-разпространен е ракът на млечната жлеза - около 24-25 % от всички злокачествени заболявания.
При мъжете първо място с 20% заема ракът на белия дроб. На второ място по разпространение и при двата пола винаги се нарежда ракът на кожата. Но много често някои ракови регистри, поради това, че кожните карциноми са с много добра прогноза, не ги включват в общата структура на злокачествените заболявания.

Какви са вашите наблюдения - обръща ли българската жена внимание на здравето си? Знае ли всъщност колко е важно да ходи често на гинекологичен преглед?
Българката за мен е наистина интелигентна жена. Въпросът е обаче къде живее – какъв е нейният достъп до информация, до медицинска помощ. Моето впечатление е, че българската жена се интересува по-скоро от това да запази здравето на семейството си – на съпруга и на децата си, отколкото своето собствено здраве.

Напоследък обаче, жената обръща внимание и на себе си. Започна да осъзнава, че нейната значимост и роля като крепител на семейството е изключително важна. Казвам го, защото съм имала възможност да посещавам различни места в Родопите, където дори нямат общинска служба, при тях лекарят идва един или два пъти в седмицата. Жените имат оплаквания, но не знаят към кого да се обърнат.
Никога не бяха чували за рак, какво представлява цитонамазката. Те не знаеха например, че за рака на гърдата трябва да се прави мамография и всяка жена, която е започнала полов живот, независимо от възрастта си, трябва да посети акушер-гинеколог.
Бях поканена в едно голямо шивашко предприятие, в което работеха над 200 жени. Самите работодатели се интересуваха от тяхното здраве. Нямате представа с какви големи и учудени очи тези жени попиваха информацията, която им представях за рака. Те преди това никога не бяха чували за него. Надявам се наистина такива места в България да са малко.
В големите градове ситуацията е наистина различна – жените знаят, интересуват се, търсят информация и от интернет, имат достъп до специалист по всяко време.
Така че всичко зависи от възможността и от достъпа до информация и до медицинска помощ.

Какво трябва да се направи, за да бъде успешна превенцията на рака?
В днешно време все повече се налага мнението, че обединените усилия на всички биха били най-успешни. Трябва да има разбиране и адекватно поведение и от политиците, и от специалистите, и от самите хора - жени или мъже, за това, че никой не е застрахован срещу болестта.
Всеки трябва да има отговорност към собственото си здраве и поведение. Към тази кампания трябва да бъдат включени и неправителствените организации, защото тяхната роля е наистина голяма. От особено значение е и дейността на пациентските организации – хората, преживели това заболяване.