По света бъбречните заболявания се лекуват. А у нас?

Хората с бъбречни заболявания стават все повече, а възрастовите граници се снижават. Това важи не само за нашата страна, но и за света като цяло.

Сравнението между България и други страни показва, че у нас достъпът до качествено лечение е далеч по-труден, отколкото в Западна Европа или Северна Америка.
В страната ни почти не се обръща внимание на профилактиката и рехабилитацията.
Както и за много други заболявания, няма адекватна здравна статистика.

В България близо 1000 души чакат за трансплантация на бъбрек. Броят на бъбречните трансплантации у нас през миналата година е едва 17. Страната ни не е член на „Евротрансплант” и шансовете за намиране на подходящи донори за българските пациенти са силно ограничени.
Ако нещо в държавната политика не се промени, повечето от тях няма да дочакат нов бъбрек.

Рисковете

Проучванията в различни точки на света показват, че около 12,5 процента от хората имат отклонения в бъбречните функции.
Около 80 на сто от тях не подозират, че имат подобен проблем, защото в началните стадии бъбречните заболявания протичат без видими симптоми.
Поради това при липса на адекватна профилактика пациентите търсят лечение твърде късно и възможностите за радикално подобряване на състоянието им са много малки.

Най-застрашени от нарушения в бъбречните функции са страдащите от хипертония и диабет, пациентите с повишен холестерол, възрастовата група над 60 години, фамилно обременените. Не на последно място – страдащите от абдоминален тип затлъстяване, с мастни натрупвания по корема.

Специалистите посочват като основни рискови фактори неправилното хранене (особено вредна е прекомерната консумация на сол), стреса, недостатъчната и нередовна физическа активност.

„Епизодите на фитнес с консумация на протеини не решават проблема.” – предупреждава доц.Боряна Киперова, председател на Българското нефрологично дружество.

Лечението

Лекарите се категорични, че бъбречните заболявания са лечими, ако се открият навреме. Поради липсата на профилактика у нас това не се случва.

„Около 50 на сто от пациентите, при които се започва диализно лечение, никога не са били лекувани от бъбречно заболяване, не се подозирали, че го имат. Казват – до вчера нищо ми нямаше.” – коментира доц. Васил Тодоров, член на управителния съвет на Българската бъбречна асоциация.

Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания нееднократно призовава за създаването на държавна програма за тази група заболявания и алармира, че клиничните пътеки са твърде малко.

Апаратурата в 29-те диализни центъра у нас е остаряла, а битовите условия в тях са далеч от европейските норми за този вид лечебни заведения. Някои от центровете не разполагат с квалифицирани кадри, което е свързано с ниското заплащане и постоянното текучество.

Лекуващите лекари не разполагат с възможността да използват подходящите медикаменти и консумативи в зависимост от индивидуалното състояние на пациента. Не се използват новите по-качествени препарати.

Проследяването и поддържането на болните в преддиализен стадий на хроничната бъбречна недостатъчност у нас също не е приоритет на здравната политика.
А липсата на адекватно лечение води до инвалидизация.


Трансплантациите

Броят на този вид операции у нас намалява с всяка година – през 2004 г. те са били 44, сега са 17.
Същевременно в страни като Франция, Германия и Испания се правят поне 1700 трансплантации годишно.
Възможностите български пациенти да се лекуват в чужбина обаче са силно ограничени.

Липсва последователна политика в подкрепа на донорството.
Не се прави нищо за включване на страната ни в международния обмен на органи.

„Няма воля на държавно ниво страната ни да стане член на „Евротрансплант”. Хърватия е член от 2 години. Преди това там са се извършвали 4 трансплантации годишно, сега са 33. Показателно е.” – коментира Иван Димитров, секретар на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания.

Българите, които живеят с трансплантирани бъбреци, също с сблъскват с редица проблеми.
Държавата не гарантира реимбурсирането на качествени имуноподтискащи препарати, без които има голяма опасност присаденият орган да бъде отхвърлен. Дозирането на медикаментите също не е прецизно, което крие допълнителни рискове. За да се приема оптималната доза, са необходими ежемесечни изследвания, каквито в повечето случаи не се правят.


Качеството на живот

Ако примерно човек с трансплантиран бъбрек потърси работа, най-вероятно ще му откажат.
Затова хората със сериозни здравословни проблеми обикновено ги премълчават. Така работодателите не се съобразяват със състоянието им и възникват допълнителни рискове от усложнения.

От друга страна, решенията на ТЕЛК не винаги са съобразени с интереса на пациентите. В някои случаи се постановява 100 процента инвалидност без право на работа. А много от хората с трансплантирани бъбреци могат и имат желание да се върнат към професията си.
Същевременно има сигнали, че комисиите отнемат придружителите на пациенти на хемодиализа, включително и на деца.

Пациентите виждат надежда в европейската здравна политика, според която до 2 години трябва да се изравнят критериите за здравно обслужване в „стара” и „нова” Европа. Гарантирането на качеството на живот при пациенти с тежки заболявания също е обект на нормативната уредба в развитите страни.

Как да съхраним здравето си преди да е станало късно?

Специалистите са категорични, че поне веднъж в годината трябва да се правят профилактични прегледи, защото това е единственият начин нарушенията на бъбречните функции да бъдат установени навреме.

„Обикновеното изследване на урина струва 1-2 лева, прави се и в най-малкото село. За повечето българи то не е проблем и е редно да го правят.” – апелира доц. Боряна Делийска, национален консултант по нефрология.

Тъй като бъбречните заболявания се „подмладяват”, профилактиката е необходима и при децата.
Специалистите предупреждават, че ранната хипертония и затлъстяването в детска възраст крият голям риск от увреждане на бъбреците.
При профилактичните прегледи е възможно измерване на кръвното налягане дори при кърмачета – това става със специални маншети.