Солта – благодетел или виновник?

Без сол светът би бил... безсолен. Много от популярните пословици и приказки изобщо нямаше да се родят. Нямаше да можем да кажем, че „любовта е солта на живота”, че „цените са солени” или че поредното шоу с претенции за развлекателност е било „безсолно” или „пресолено”. Нито да изядем „чувал сол” с някого, за да го опознаем. Да не говорим, че биологичната еволюция нямаше да се състои (не и в сегашния си вид)...

Без сол светът би бил... безсолен.
Много от популярните пословици и приказки изобщо нямаше да се родят.
Нямаше да можем да кажем, че „любовта е солта на живота”, че „цените са солени” или че поредното шоу с претенции за развлекателност е било „безсолно” или „пресолено”. Нито да изядем „чувал сол” с някого, за да го опознаем.
Да не говорим, че биологичната еволюция нямаше да се състои (не и в сегашния си вид).

Колкото до кулинарните сериали в кухнята, там ползата от солта не е толкова еднозначна.
Факт е, че човешкият организъм се нуждае от сол. Също толкова безспорно е, че прекаляването с нея може да бъде фатално.
Учените алармират, че консумацията на тази подправка в световен мащаб е двукратно по-голяма от здравословните количества. България е сред лидерите по този показател...



Прекомерната употреба на сол увеличава в пъти риска от сърдечно-съдови и бъбречни заболявания. Световната здравна организация и европейските институции апелират за намаляване на количествата й в промишлено произвежданите храни.


Отново за етикетите

Европейските норми изискват върху храните да се изписва вложеното в тях количество сол, с букви не по-малки от 2 милиметра.
Какво се получава на практика?

Много често на етикета се отбелязва само, че в продукта се съдържат „сол и подправки” или просто „подправки”.
Така дори не подозираме точно какво и в какви дози поемаме.

„Ако нормата за съдържание на сол в сиренето е до 5 процента, с консумацията на 100 грама сирене приемаме наведнъж дневната доза. А това е една нормална закуска. Ако си купите луканка от биволско месо, ще прочетете, че съдържа сол и подправки. Не пише колко е солта, но по принцип е много.
Солетите, които обикновено се купуват от деца, съдържат 2.5 грама сол на 100 грама продукт. Подобно е положението със снаксовете.” – коментира председателят на научния комитет на Българската бъбречна асоциация доц. Стефан Кривошиев.


Проблем за всички цивилизовани страни

При децата дневният прием на готварска сол не трябва да превишава 3 грама. За възрастните допустимата норма е 5 грама, като през последните няколко години специалистите са склонни да посочват и по-ниски стойности.
В световен мащаб солта е сред основните „виновници” за появата на артериална хипертония.

За България консумацията на глава от населението е над 12 грама на ден.
Това е една от основните причини смъртността от сърдечно-съдови заболявания у нас да е около 4 пъти по-висока от тази във Франция и поне 2,5 пъти по-голяма от средната за ЕС.

„Употребата на сол във всички цивилизовани страни е прекомерна. Говори се за нейното ограничаване, но реално почти никъде не е постигната препоръчителната норма. Проблемът е в готовите храни. Това, което добавяме вкъщи със солницата, е едва около 10 на сто.” – предупреждава доц. Кривошиев.

По думите му, в САЩ при 9 от 10 реклами на детски храни става дума за нездравословни продукти, но опитите да се вземат мерки за ограничаване на солта срещат съпротива. Институтът по солта, който не е научна организация, а е подчинен на производителите, публикува протестно писмо, в което се изтъкват ползите от нейната консумация.

Според доц. Кривошиев, привикването към по-соления вкус води до желание за все по-солени храни. Това увеличава консумацията на напитки и носи по-големи печалби за производителите и собствениците на заведения.


Оттук накъде?

Очевидно е, че решаването на проблема изисква усилията на цялото общество. Според препоръките на Европейския съюз, солта в основните хранителни продукти трябва да се намали с 16 процента в рамките на 4 години.
Англия е успяла за 3 години да снижи дневната консумация с 1 грам.
Във Финландия подобна политика се води от 70-те години на миналия век, като през периода броят на инсултите е намалял с над 60 процента.

У нас през последната година се проведоха поредица разговори между производители на храни и експерти от Министерството на здравеопазването с цел да се ограничи употребата на сол, захар и мазнини.
До момента от тях няма видим резултат. Дали ще има такъв в бъдеще - предстои да разберем.
А междувременно не е зле да търсим правата си като потребители – по всички възможни начини.




бутони за социални мрежи