Ракът е лечим

Статистиката:
Болните от злокачествени тумори в нашата страна са над 300 хиляди. Всяка година около 5000 жени се разболяват от рак на гърдата и 3500 - от рак матката. А когато прибавим всички останали форми и локализации на злокачествените тумори и при двата пола, всеки може да си направи сметка за какъв проблем става въпрос. Никой не е застрахован, чисто статистически всеки човек е засегнат, ако не лично, то в роднинския си или приятелския си кръг.

Какво трябва да се направи?
Как страната ни може да се доближи до стандартите на развитите общества по отношение на диагностиката и лечението на рака? Компонентите са три и са известни на специалистите: реално работеща система за профилактика, задължително второ мнение за диагнозата и лечението (при това от високоспециализиран консилиум, адекватно финансиране и управление на целия процес – профилактика – диагностика – лечение.
Лесно е да се напише, но факт е, че до момента това не се е случило в България.

Доказателството е категорично: в Западна Европа до 90 на сто от злокачествените тумори биват откривани в първия стадий, затова в огромното мнозинство от случаите може да се говори за пълно излекуване от болестта. При това най-често без трайни последици или инвалидност. Защото има значение дали ще загубиш млечната си жлеза или друг орган, или ще се измъкнеш от рака без да ти остане „такъв спомен”.

Уви, у нас в първата фаза на заболяването се откриват едва 3 на сто от случаите. Дори и при туморите, които са най-благоприятни за лечение, каквито са ракът на гърдата и на маточната шийка при жените и ракът на простатата при мъжете.

Личната отговорност
Ранното откриване на раковото заболяване и адекватното му лечение са отговорност и на самия човек, на пациента. Вярно е, че в развитите страни има и икономическа принуда да се преглеждаш регулярно. В противен случай се налагат солени глоби и отказ да те лекуват безплатно в случай на заболяване.

Независимо, че това не е така и у нас, всеки трябва да е активен за запазване на здравето си. А ако звучащата много страшно диагноза бъде поставена, вместо паника, изберете рационалния път. Непременно потърсете високоспециализирана консултация, второ мнение за доказване и детайлизиране на диагнозата, както и за най-адекватните методи за лечението.

Италианският опит
Известният италиански онколог и хирург проф. Роберто Дженари, който периодично консултира и лекува пациентки с рак на гърдата в България, винаги изразява учудването си: „Защо тези жени са чакали бучката да стане голяма, защо не са потърсили помощ навреме?”

Този въпрос може да има и прост, и сложен отговор. Важното е да си го задава всеки от нас по отношение на своите рискове, докато не е станало късно. А институциите със сигурност ще трябва да променят правилата на играта, дори и под обществен натиск.