Защо се прозяваме?

Прозявката е една любопитна и все още голяма загадка от физиологична гледна точка. Медиците я причисляват към т.нар.безусловни рефлекси.
Кога се прозяваме? Когато сме уморени, когато ни се спи или когато ни е скучно.

Има и нещо друго, което всеки е забелязал – прозявката е заразителна. Защо става така, че ако един започне да се прозява, като по команда се прозяват и другите наоколо?

Всъщност, причините за прозявката не са точно известни. Има обаче няколко версии.

Умора на нервните клетки
Някои учени смятат, че прозявката идва, когато е намалена работоспособността на нервните клетки – при физическа умора, преди или след сън. Смята се, че усещането за скука действа на организма като сънотворно

Някои функции в организма са затруднени: дишането става по-рядко и по-дълбоко. В кръвта се натрупват отпадни вещества и за да се отърве от тях, организмът включва рефлекса прозявка. Тъй като при нея се напрягат шията, мускулите на лицето /особено около устата/, кислородното снабдяване на кръвта се активизира, оттам и храненето на съдовете в главния мозък, вредните вещества се отделят и за известно време  мозъчната дейност  се подобрява.

Мнозина са забелязали, че прозявката се появява сякаш безпричинно преди някакво важно изпитание – изпит, състезание, изказване. Нова помага да се понесе натоварването, защото мозъкът получава повече кислород и чувството на страх и притеснение се притъпява.

Американски учени от университета в Бинхемптън установили, че сред основните причини за прозявката е ... прегряването на мозъка. Достигайки определена критична температура, мозъкът започва да работи по-зле.

Прозявката, която представлява дълбоко вдишване и бързо издишване, осигурява прохладен въздух, който охлажда кръвта и  чрез нея мозъка.

Изследователите допускат, че прозявката може да насочва и към заболявания, които са свързани с нарушена терморегулация на мозъка. Не случайно, честите прозявки са сред симптомите на множествената склероза. Освен това тя често е предвестник на и епилептични припадъци и пристъпи на мигрена.

Затова хората, които имат чести и безпричинни прозявки, трябва да се обърнат към невролог.

Заразителността на прозявката е просто рефлекс на подражание
Експерименти на британски учени показват, че на тази «зараза» се поддават 60% от индивидите. Заключението е, че сред тях мнозинство са тези, които умеят да споделят и съпреживяват. При това участниците в изследването реагирали и на снимки на прозявки, както и дори на изписаната дума «прозявка».

А шотландският проф. Джим Андерсон смята, че  прозявката е просто имитация, но и важна поведенческа реакция. Прозявайки се в групата, индивидът сигнализира, че е приобщен към нея.