Антибиотиците изключват самолечението

Доц. Тодор Кантарджиев, национален консултант по микробиология, за основните принципи на антибиотичното лечение.

Доц. Кантарджиев, прави ли са от Европейския център за контрол на заболяванията да призовават личните лекари в цяла Европа да прекратят масовото изписване на антибиотици?
Сега има една инициатива във връзка с отбелязването за втори път на Деня за правилната употреба на антибиотици – 18 ноември. Посланието към гражданите е да не се самолекуват с антибиотици, за да могат те да бъдат ефективни при състоянията, за които са създадени, а именно срещу бактериалните инфекции.

Разбраха ли хората, че вирусните инфекции не се лекуват с антибиотици?
Мисля, че мнозинството вече знае това! През последните години постигнахме една правилна обществена нагласа и неуместната употреба на антибиотици намаля значително. Резултат даде и изискването антибиотиците да се отпускат само по рецепта.

Как се определя кога трябва да приемаме антибиотик?
Лекарят познава признаците за преминаване на една инфекция в бактериална. Това е особено актуално по време на грипната епидемия, когато основната опасност е от бактериалните усложнения, явяващи се обикновено на третия-четвъртия ден от заболяването. В този случай се променя характерът на кашлицата, променя се видът на секрецията от носа и белите дробове.

 Тогава идва редът на антибиотика. Това са лекарства, спасяващи много хора по целия свят. Само един пример – ако в момента хипотетично излекуваме всички ракови заболявания в Европа, средната продължителност на живота ще се увеличи с 2 години. Но ако ги нямахме антибиотиците, средната продължителност на живота ще намалее рязко с 10 години.  От СПИН и туберкулоза на година в целия свят умират около милион и 500 хиляди души, а от стрептококови инфекции си отиват над 50 милиона.

Понякога хората говорят за силни и слаби антибиотици. Има ли такова понятие?
Не! Правилният антибиотик за съответния микроорганизъм – това е принципът. Дори и най-евтиният препарат е ефективен, когато се изпише срещу бактерия, която е чувствителна към него.

Но дори когато вземаме антибиотика правилно, той има и странични ефекти, например унищожава нормалната, полезната чревна флора.
По принцип антибиотиците не са токсични лекарства, те не действат на целия организъм, а на някои структури на бактериите. Единствено могат да предизвикат алергии. Но в нашия организъм нормално живеят 2–3 килограма бактерии в храносмилателния тракт и една малка част по кожата и лигавиците. При антибиотичен прием голяма част от тези бактерии измират и остават само издръжливите на конкретния медикамент. Лошото е, че издръжливите нормални бактерии могат да предадат своята издръжливост и на болестотворните микроби.

Как се преодолява това измиране на полезните бактерии при прием на антибиотици?
По време на курса или след него трябва да се приемат препарати, съдържащи полезни бактерии – пробиотици. Например млечно-киселите бактерии векове са пазили здравето на българина. Затова приемът на добавки, съдържащи лактобацили, помага на организма много бързо да възстанови нормалната си флора, стимулира в правилна посока имунната система и намалява риска от други инфекции.

Ние няколко пъти сме говорили за този тип препарати от типа на „Лакто-4”, които могат да се пият и по време на самия антибиотичен прием.
Разбира се! Ако пием антибиотика сутрин и вечер, можем да приемаме пробиотика на обяд и късно вечерта. Тези препарати са подходящи и за деца, както за тях са подходящи истинското българско кисело мляко и нашето саламурено сирене.

Извън антибиотично лечение, кога е добре да се приемат пробиотици?
В началото и в края на зимата, защото стимулират имунитета и защитните сили срещу вирусните инфекции. Пробиотиците са микроорганизми с голямо антигенно богатство.