Мачу Пикчу – свещеният град на инките

Преди стотина години първообразът на Индиана Джоунс – младия американски археолог и историк Хайрам Бингам – е въведен дълбоко в тропическите лесове на Перуанските Анди от жител от народа кечуа.

Водачът твърдял, че там предците му са успели да опазят за няколко века от разрушителния марш на испанските конкистадори едно уникално архитектурно и инженерно съкровище – Мачу Пикчу. Така безусловният символ на могъществото на Империята на инките е показан пред света и се превръща в първостепенна туристическа атракция на Южна Америка.

И на средновековните откриватели и авантюристи не им е било лесно – трябвало е да имат добри позиции в европейските дворци и талант за убеждаване на спонсори, за да успеят да финансират пътешествията си през морета и океани до непознати брегове. В замяна обещавали на своите благодетели какво ли не – нови територии, богатства и слава, и им го доставяли. Въпреки наивността на местните и хитростта на завоевателите обаче остават и недокоснати, обвити с легенди места и едно от тях е именно „изгубеният” град на инките Мачу Пикчу.

Днес обширният исторически резерват на стотина километра от Куско се състои от повече от 200 археологически находища на територия от над 32 хиляди хектара. Уникален е както с градежите на инките, така и с невероятното местоположение – на 450 метра над река, сред тропически гори и високи планини. Тук перуанските и чуждите природозащитници се грижат за редки растителни и животински видове.

Такъв - заоблен и политнал по урвата, са виждали Мачу Пикчу посетителите откъм Портата на слънцето. Идеално запазените къщи, площади и обществени сгради, накацали върху умело терасирания хълм, наистина стискат гърлото с безукорно съвършенство. И сто пъти да сте гледали емблематичната снимка на мястото (дали хълмът отсреща не ви прилича на лице на едронос инка?), няма как да не се възхитите от безмълвната красота и (все още) скритите тайни.

Не е окончателно ясно защо точно тук – в дивата селва, на толкова недостъпно място, инките са демонстрирали висшия си строителен пилотаж. Дали са подготвяли убежище за царската си фамилия, или просто са искали курорт на чист планински въздух? Как така в гробището са открити в пъти повече женски скелети – дали не са криели тук красавиците си? Защо градът внезапно се е обезлюдил, независимо че испанците не са знаели за съществуването му? Предполага се, че градежът е започнат около 1430 г. и на мястото са живели между 300 и 1000 души. Археологът Бингам, който го открива за света, също тъне в заблуда – първоначално си е въобразявал, че това е Вилкамамба, последната крепост на инките.



бутони за социални мрежи