Спортът, зимата и ставите

Д-р Калъпов, зимата е „горещ” сезон за травматолозите, но към обичайния брой на пострадалите по заледените тротоари се прибавят и любители на зимните спортове. С какви проблеми идват най-често?
Да, увеличава се не само битовият, но и спортният травматизъм в тези седмици. Предимно при скиори, сноубордисти, но има и получили травми на кънки, на шейни. Преобладават фрактурите, но не са никак редки и мекотъканни увреди – най-вече на колянната и на глезенната става.

При скиорите особено уязвима е колянната става – получава се разтягане, късане на връзки. Нерядко усукванията, навяхванията биват пренебрегвани, защото няма счупване, а кръвонасядането, отокът след известно време преминават. Там най-често се уврежда хрущялът и се получават субхондрални фрактури, които масово се пропускат. Остава малко парче от хрущяла, което предизвиква постоянна болка и започва дистрофия на хрущяла. Впоследствие това довежда до по-голямо увреждане. Откриваме тези неща понякога чак по време на операция.

Какво може да се направи на място при травма на пистата?
Първото, което е нужно да се направи, е по някакъв начин да се обездвижи крайникът, докато пострадалият стигне до най-близкия пункт за квалифицирана помощ. Това първично обездвижване може да стане с подръчни материали – с кора от дърво, летвички, бинт, колани. Мерки трябва да се вземат и при на пръв поглед безобиден проблем – нужно е поне през първите 24 часа да се охлади мястото с лед, за да се свият съдовете и да се облекчи хематомът.

Често причина за инцидентите е неспазване на елементарен ред по пистите, липсата на отделни пътеки за шейните, карането без каска. Зачестяват и микротравмите при планинското колоездене, което също се практикува през зимата – проблем възниква най-често в коленните стави. Съветът ми е при каквото и да е спортно натоварване и след определена възраст (след 25-30 години хрущялът започва да се променя дегенеративно) ставите да се профилактират с хондропротектори. Добър препарат от този тип е „Хондросейв”. Особено препоръчително е по такъв начин да подпомагат ставите си хората над 50 години, които спортуват.  

Каква е ролята на хондропротекторите в процеса на възстановяване след травма, който понякога е доста продължителен?
Много зависи от характера на травмата. Дали е слабо навяхване, което ще отшуми с леко обездвижване и физиотерапия, или ще се наложи имобилизация или пък оперативно лечение. Където има засегната става, хрущял, винаги използваме хондропротекторите. Със съвременната апаратура диагностицираме дали има мекотъканна увреда на колянната става, като се засягат най-вече менискусите.

При хора, които не са тренирани и се пренатоварят, ставата реагира само с излив, течност в  коляното. Хубаво е преди по-активно движение, не само спорт, но и работа в градината дори, да има известна подготовка. Не изведнъж да се хвърлим към физическо натоварване. Животът на хората става все по-заседнал и ако изведнъж, без подготовка на мускулатурата, без загряване се движим активно и продължително, самото пренатоварване може да доведе до травми.

Кога е най-добър ефектът от хондропротекторите?
Когато няма много сериозна увреда, разрушаване на хрущяла – а това е характерно за по-младата възраст. Профилактиката с хондропротектори е много важна дори за хората, които просто ходят на туризъм в планината, защото се подпомага храненето на хрущяла. За радост вече 10-15 години разполагаме с такива препарати.