Бактериите в кремовете са много по-опасни от парабените

Доц. Ганчева, каква е разликата между медицинската и масовата козметика?

Разликата е голяма, защото медицинската козметика има специфична грижа за специфични цели. Масовата козметика третира в общ план проблемите на кожата и няма претенции за дълготраен ефект, хипоалергичност и незапушване на порите.

В медицинската козметика се съдържат внимателно подбрани активни съставки, които са дерматологично тествани. Те са изградени със съдействието на дерматолози и биолози. Тяхната цел е максимална ефективност и минимален риск от странични ефекти. Медицинската козметика се разпространява само в аптечната мрежа, докато масовата козметика се продава и в други магазини, дори в хипермаркети.

Медицинската козметика е тясно свързана с дерматологията. Тя е адаптирана към нуждите на различните типове кожа. Позиционирана е в отделни серии и браншове, които могат да бъдат само козметични, или датретират различни дерматологични проблеми. Медицинската козметика съдържа естествени съставки, извлечени от растенията, които имат сходно действие до тези на химични формули, лекуващи специфични кожни и лигавични заболявания. За разлика от масовата козметика при медицинската има строг контрол на избора и още повече на концентрацията на активни вещества.

Какво е важно да знаем, когато избираме медицинска козметика?

Кожата е огледало на вътрешния ни свят и по нея могат да се разпознаят редица вътрешни заболявания. Дерматологът е този, който ще оцени специфичните нужди на кожата спрямо типа, възрастта, хидратацията, омазняването, фототипа и т.н. Не смятам, че човек сам би могъл да избере, какво точно е подходящо за неговата кожа. Дори в аптеките, където работят квалифицирани специалисти, могат само да насочат клиента какво да купи. Но все пак фармакологът няма нужното време да изслуша цялата анамнеза и да проследи кожния статус на пациента. Затова така, както има джипи, съвременният човек трябва да има дерматолог.

Напоследък много фирми започнаха да слагат на продуктите си етикет „без парабени” – какво в действителност представляват парабените и доколко са опасни?

Парабенът е вид консервант, който предпазва дадения продукт от развитие на бактерии, гъби и плесени. Когато парабените са във висока концентрация или са вложени в комбинация с други химични съставки, те могат да бъдат много опасни. Но съвременната индустрия има такива механизми на обработка на медицинската козметика, които свеждат парабените до минимум или изцяло ги елиминират от състава на продуктите. А в действителност бактериите, гъбите и плесените са много по-опасни от самите парабени. Затова ползването на кремове, приготвени от козметик, е неподходящо, тъй като в тях не се влагат необходимите съставки, които да предотвратят развитието на вредни микроорганизми.

Друг често ползван консервант са емулгаторите. Това са вещества, които помагат за смесването на водата и мастните съставки. До алергична реакция могат да доведат и изкуствените аромати. Затова се налага медицинската козметика, при която не се влагат консерванти, да се подлага на специална химична обработка, за да не се допуска развитие на тези бактерии.

Много модерна е и думичката „био”. Съществува ли в действителност козметика с изцяло натурален състав или това е по-скоро рекламен трик?

В „био-продуктите” или т.нар. „органик-продукти” се използват растителни съставки, отгледани и преработени без химични вещества. Но няма общоприета международна дефиниция за натуралната козметика, нито общи европейски изисквания за издаване на сертификати на тези продукти. За съжаление на пазара има много козметични средства, които само носят името „био”. В действителност те съдържат някакъв натурален продукт, но в състава си имат и много петролни съединения, силиконови масла и други вещества, които са опасни. В медицинската козметика правилата са строго определени и продуктите се сертифицират по различни системи - например за UVBи UVA-защита. Това дава гаранция и сигурност, че даден крем или лосион наистина защитава от тези лъчи. Докато при „био-козметиката” трябва много внимателно да се чете всичко, написано на етикета, и да се търси специфична сертификация, която да гарантира, че те наистина са „био”.