Психологична подкрепа в онкологията

Едва ли е нужно да убеждаваме някого за нуждата от психологична подкрепа в онкологията. Авторитетни изследвания посочват, че онкологично болните преживяват заболяването травматично (7) и развиват целия спектър от психиатрични разстройства (1,7,8). Според Нolland (1992) предмет на психоонкологиятаса емоционалните реакциина пациентите, на членоветена семейството им и на лицата, които се грижат за болните. Концепцията„качествона живота” е разработеназа пръв път за пациентитес онкологичен профил, но, когато стане време да направим нещо конкретно, психологичните нужди на болните и на лечителите им се игнорират. В областта на психологията всеки има мнение и обяснява проблемите според убежденията си, възникват светогледни конфликти, но основна норма в модерното общество е принципът на предимство на знанията пред личното мнение.

Проблемите възникват още на етапа на съобщаване на диагнозата. Това става без подготовка, между другото, и е шокиращо за пациента. Лекарят не е организирал времето си да предостави достатъчно информация и да изработи терапевтичен план заедно с пациента. Властва моделът на еднопосочните обяснения, за които компетентен е лекарят, а пациента трябва да влезе в ролята на пасивен изпълнител. Шест месеца след конизация на шийката на матката млада жена е в депресия, получава панически атаки и не може да остава сама. Тя започна да се справя с тези състояния, след като спря да чува гласа на лекаря, който ѝ казал, че, ако не се направи хистеректомия, ще умре! Лекарят бил толкова убедителен, че ѝ се подкосили краката и помолила да седне. Преодоляла кризата с помощта на близките си. Повторните изследвания не потвърдили диагнозата, но решила да направи конизация за всеки случай. Но след шест месеца тя се чувстваше толкова зле, колкото в началото. За борбата ѝ да възстанови душевното си равновесие научих само аз.

Всеки реагира различно на подобни новини. Жената съжаляваше, че не била като друга пациентка с мъжко изражение, която казвала просто, че ще я режат и не ѝ пука, защото вече била раждала и сексът не я интересувал! Това не е изолиран случай. Веднъж в коридора специализант, без да му мигне окото, съобщи на съпруг резултата от рентгенографското изледване на жена му и започна разговор какво следва пред останалите чакащи. Студент по медицина вижда рентгеновата снимка на рака на белия дроб на баща си по време на стаж, представена като снимка на друг болен.

Диагностичният процес се възприема не като изследване на болестта, а като механичен процес на „поставяне” на диагноза, в който лекарят действа от позицията на експерт, който знае всичко. Уви, всеки лекар знае в колко малко случаи това е така и модерната медицина се ориентира към модела на съвместното терапевтично решение. При този подход лекарят и пациентът подпомагат оздравителния процес, подкрепят се взаимно дори при негативна прогноза. Това повишава сътрудничеството, зачетена е личността на пациента и усилията му да се справи, макар те не винаги да отговорят на научните представи за болестта.

Не очакваме от всички пациенти да споделят възгледите ни според идеологическите норми от миналото. Мистичните и религиозните обяснения биха могли да се преформулират от гледна точка на разумното поведение. В крайна сметка разумното действие се определя от крайната цел, а не от теоретичните обяснения. Независимо дали душата е свързана с тялото или се отделя от него и се преражда, главният фактор на оздравителния процес е личността на пациента, без който усилията на лекаря ще останат напразни. На полето на онкологията науката и религията забравят споровете и си подават ръка в името на човека.

Макар лекарят да е чувствителен към психологията на боледуване, разговорът за личните преживявания на пациента изисква умения, които надхвърлят равнището на спонтанната психология. Това мотивира нуждите от психологично обучение на екипа, тренинг за профилактика на професионалното прегаряне и съвместна работа с онко-психолог и психиатър (5). Научните стандрати задължават лекаря да се придържа в рамките на професионалната компетентност и да насочи пациента към психолог за оценка на личността. Психологичната работа не трябва да се схваща като допълнителна дейност, а като равностойна част от лечението. Насочването към психиатър е задължително при тревожност, депресия със или без суицидни мисли, обърканост и психотично разстройство при метастази. При тези състояния е уместно включването на транквилизатори и антидепресанти, психотерапевтични сесии за поддържане на увереност, реалистични представи за лечебния процес и поведението по време на боледуването.

Понастоящем деантологичния проблемда се крие ли диагнозата се свежда до проблем на информираността. Премълчаването създава ореол на загадъчност, повишава тревожността и недоверието към лекаря. Изследвайки 50 болни в онкологична клиника A. Peck(6) установил, че повечето от тях са се досетили за диагнозата по време на предварителните изследвания, информирани са добре, но избягват да говорят за проблема, защото ги натоварва, а не, защото не осъзнават заболяването. Коста Заимов наблюдава защитни параафективни реакции, които се изразяват в недооценъчност, фалшиви усмивки. Пациентът се защитава от натрапливи въпроси дали ще оздравее, колко му остава да живее, кой ще се грижи за децата. Според А. Тхостов болните знаят добре, чеимат рак и ще живят малко, искат да им съобщават данните от анализите, да им кажат „истината”,правят планове, съмняват се в изследванията, търсят допълнителни консултации, колебаятсе от отчаяниедо надежда. Разказите им, сравнени с контролната група, са кратки, неопределени, с няколко варианта, ставащото е резултат от съдбата, а не се дължи на обстоятелствата или на конкретно лице.

Самата дума „рак” внушава фатален изход с мъчителна смърт.Психичното състояние на човека, чул за пръв път, че може да има ракпреминава през пет стадия: 1) Отрицание или шок. 2) Гняв. 3) Пазарене. 4) Депресия. 5) Приемане. В началото човек не вярва и проверява даннитепри други специалисти, но по време на латентния период на шока може дане предприеме нищо.Във втория стадий човек се мобилизира, като се ядосва на лекарите, обществото и роднините.В теретия стадийболният се опитва да спечели време.На четвъртия избягваприятелитеи заниманията си, затваря се в дома и оплаквасъдбата си.Накраяболниятсе мобилизирада живее за близките си.Стадиите не винаги са в определен ред. Болният може да зацикли или да севърне на предишното състояние.

Както се вижда,за да се адаптира към болестта и да води разумно процеса на оздравяване, пациентъттрябва да разреши трудни психологични проблеми.Първата задачана психотерапиятаеда мупомогне да повярва в лечението и в способносттана организма да преодолее заболяването. Особено важно е пациентът да преоцени проблемите преди заболяването и да повярва, че можеда взема ефективни решения.Тазинова нагласа дава надеждаза бъдещето и подкрепя оздравителния процес.

Литература:

1.Гнездилов,А.В. Психология и психотерапия потерь. СПб.: Издательство „Речь”, 2002

2.Саймонтон К., Саймонтон Ст. Психотерапия рака. СПб: Питер, 2001

3.Тхостов A.Ш. Психологический анализ изменений личности при некоторых онкологических заболеваниях. Дис. канд. М., 1980

4.Holland, J.C. (1992) Psycho-oncology: overview, obstacles and opportunities. Psycho-oncology, 1, 1-13.

5.Montgomery Ch.Psycho-oncology: a coming of age? Psychiatric Bulletin 1999, 23, 431-435

6.Peck A. Cancer (Philad.), 1972, v. 22, p. 284-295

7.Jacobsen P.B., Sadler I.J., Booth-Jones M., Soety E., Weitzner M.A., Fields K.K.

Predictors of Posttraumatic stress disorder symptomatology following bone marrow transplantation for cancer.Journal of Consulting and Clinical Psychology 2002, Vol. 70, N1, 235-240

8.Wang P.S., 1995The Epidemiology of Depression and Cancer: Do Antidepressant Medications Play a Role?http://www.hsph.harvard.edu/Organizations/DDIL/depress.html